Кой притежава властта в световните вериги за доставки
Материалните запаси дават насоки
ММениджърите по снабдяване не могат да си отдъхнат. Само погледнете последния месец. Срутен мост блокира пристанището на Балтимор, едно от най-големите на източния бряг на Америка, поне до края на май. Голямо земетресение в Тайван, където се произвеждат голяма част от микрочиповете, разтърси индустрията, която все повече се намира в основата на много от световното производство. Бунтовниците хути в Йемен продължават да изстрелват ракети по корабите в Червено море, което е ключов маршрут за морската търговия. Америка и Китай все още са в противоречие относно взаимното си икономическо обвързване. Войни все още се водят в Украйна и Газа.
Тези смущения бледнеят спрямо прекъсванията, предизвикани от пандемията от ковид-19. Но всяко от тях напомня за урока от този период - по-добре е да се предпазиш, отколкото да съжаляваш. Политиците редовно подтикват компаниите да направят веригите си за доставки по-малко „точно навреме“ и повече „за всеки случай“(от двата модела на английски съответно just in time и just in case). Корпоративните шефове често кимат в отговор, обещавайки да направят мрежата си от доставчици по-устойчива на шокове.
По-големи буфери
Най-лесният начин да се постигне това е да създадат по-големи буфери както на суровините, необходими за стоките, които компанията произвежда, така и на готови продукти. На практика това просто решение
е свързано с големи разходи. И тези разходи се увеличават. По-високите лихвени проценти оскъпяват краткосрочните заеми, които компаниите използват за ежедневните си дейности, включително поддържането на материален запас и заплащането на доставчици. Недостигът на складови площи означава по-високи наеми за складиране на допълнителните запаси. Банката JPMorgan Chase изчислява, че до края на 2022 г. компаниите, съставляващи индекса на големите американски фирми S&P 1500, са имали повече от 600 млрд. долара, блокирани като оборотен капитал (стойността на материалния запас на дружеството плюс дължимото от клиентите минус това, което предприятието дължи на доставчиците си). Това е две пети повече, отколкото преди пандемията. Възможно е оттогава тази стойност да се е повишила.
Всеки долар, отделен по този начин, е долар, който не се инвестира в преследване на бъдещи печалби. Затова не е чудно, че изпълнителните директори при цялото си кимане, когато
стане дума за устойчивостта, се опитват да освободят колкото се може повече от тези средства. Някои имат значително повече късмет от други. Това отразява по-дълготрайните промени в баланса на силите в световните вериги за доставки.
За американския бизнес като цяло материалните запаси спрямо продажбите изглеждат приблизително толкова големи, колкото и в навечерието на пандемията. При всичките приказки за предполагаемото превъзходство на „точно навреме“тези запаси всъщност са ставали все по-големи в продължение на десетилетие преди ковид-19. И все пак тази обща тенденция прикрива разминаване. От началото на 90-те години съотношението на запасите към продажбите на търговците намалява. За производителите те (с изключение на краткия скок по време на пандемията) са повисоки от когато и да било през последните 30 години. Какво се случва?
Тъй като веригите за доставки станаха по-ефективни през 90-те години благодарение на глобализацията, търговците започнаха да преговарят поусилено с доставчиците. Тъй като бяха по-близо до потребителите, те имаха по-добра представа какво искат купувачите и кога го искат. В същото време, отбелязва Нираж Давар от консултантската компания Brand Strategy Group, ограниченото пространство на стелажите позволи на собствениците на магазини да изискват от производителите да поддържат повече запаси в замяна на това техните продукти да бъдат изложени на тези оскъдни рафтове. Надеждите на производителите, че електронната търговия ще укрепи позициите им, като им осигури директен достъп до купувачите, бяха разбити; купувачите избраха удобството на електронните магазини като тези на Amazon, Target и Walmart. Готовността на търговците от ерата на пандемията да позволят на доставчиците да диктуват цените и тайминга на плащанията и доставките само и само да заредят рафтовете със стоки, се оказа краткотрайна.
Технологиите допълнително подсилиха търговците. Фирмите за потребителски стоки знаеха повече за шопинг навиците, спомня си изпълнителният директор на такава гигантска компания. Днес „търговците разполагат с тези знанията“и те се основават на реално поведение при покупка, а не на пазарни проучвания. Това, казва той, оказва натиск върху фирмите да доставят „навреме и изцяло“(on time in full - OTIF). Ако не могат, това означава по-ниски продажби, добавя ръководителят за доставки в друга голяма фирма за потребителски стоки.
OTIF мотива
OTIF изисква от доставчиците да направят едно от две неща. Те могат да използват прогнози, за да произвеждат продуктите предварително, и да стискат Мурад Тамуд, Schneider Electric палци да произведат правилното количество. Алтернативата е да изградят допълнителен производствен капацитет, който да им позволи бързо да реагират на промените, без да трябва да поддържат повече запаси. „Компаниите не могат да си позволят просто да увеличат запасите си и да не предприемат по-големи усилия за структурна устойчивост“, казва Мурад Тамуд, който отговаря за веригата за доставки на Schneider Electric. Френският производител на електрическо оборудване е изградил допълнителни заводи в два региона и ги е включил в по-локализирана мрежа от доставчици.
Тези допълни фабрики изискват средства за изграждане и поддръжка, което може да навреди на рентабилността, ако те работят с непълен капацитет. И прогнозите за търсенето могат да се окажат грешни, особено по време, когато веригите за доставки са натоварени със стоки, които са излезли от фабриките, но все още не са продадени от дистрибутори или търговци. Никол де Блас от Deutsche Bank изчислява, че за много големи категории продукти, включително автомобилни части, машини, полупроводници и потребителска електроника, стойността на подобни „верижни запаси“е между 30% и 110% по-висока отколкото в края на 2019 г. Докато се намират в балансите на търговците, е малко вероятно те да поръчат повече от производителите. Това води до натрупване на готова продукция във фабриките, които на свой ред предпочитат да се въздържат от закупуването на суровини - и така нататък по веригата за доставки.
Дали чрез инвестиране в свободен капацитет, или чрез залагане на размера на свободните запаси, производителите
Компаниите не могат да си позволят просто да увеличат запасите си и да не предприемат по-големи усилия за структурна устойчивост.
са тези, които поемат сметката. И тази сметка нараства с разстоянието до потребителя. Производителите на индустриални стоки имат по-нисък оборот на запасите си, отколкото търговците на потребителски продукти. Но каквото и да правят, производителите се опитват да облекчат проблема. Често срещана тактика е да намалят разнообразието от стоки, които произвеждат. Hasbro, производител на играчки, заяви през февруари, че се преориентира към „по-малко на брой, по-големи и по-добри“марки. През последните години Coca-Cola намали броя на своите брандове наполовина. Newell Brands, която произвежда всичко от Sharpies до колички, съкрати гамата си от ароматизирани свещи Yankee от 200 на 150. GE Vernova, която прави оборудване за производство на електроенергия, продаваше девет вида гондоли - централната част на вятърните турбини. Сега произвежда три. „Винаги е по-лесно да жонглирате с три топки, отколкото с девет“, обобщава Скот Стразик, изпълнителен директор на GE Vernova.
Производителите на търсени продукти винаги ще са способни да диктуват условията - и цените - на купувачите. Но това, което се счита за търсен продукт, може в крайна сметка бързо да се промени като функция на това какво искат потребителите. Недостиг на полупроводници между 2020 г. и 2022 г. укрепи позициите на производителите на чипове. Последвалият излишък през 2023 г., след като всеки, който искаше нов лаптоп, смартфон или автомобил, си беше закупил, ги отслабиха. За производителите - на чипове и всичко друго - проблемите, свързани със складовите наличности, все повече се превръщат в хронично състояние.