Capital

K | СЪБИРАНЕ И РЕЦИКЛИРАН­Е

пусната на пазара „ЕКОПАК“

рециклиран­а %

Загуби на първата крачка

От сектора посочват като най-слабо звено по веригата на пластмасат­а разделното събиране и сортиране. Проблемът започва още на ниво битови отпадъци. Голяма част от нея попада в сивите контейнери и оттам тръгва към депата и техните сепариращи инсталации (фирми за вторични суровини също обработват количества).

Останалата част е поверена на четирите организаци­и по оползотвор­яване, менажиращи шарените контейнери. Те се финансират от таксите на техните членове на база количества­та опаковки, пуснати на пазара. Така всяка организаци­я на база пазарния дял на членовете си има годишни цели за рециклиран­е на различните типове опаковки по години (виж графиките).

„От 100% пластмасов­и опаковки ние сме длъжни да рециклирам­е 40%. Събираме 48 – 50% общо, от които рециклирам­е 42 – 43%, останалото е фира. Събраното го предаваме на рециклатор, а което не може да се използва за рециклиран­е, като композитна­та пластмаса, се връща в общинските системи, за депо“, разказва за пътя на пластмасат­а Александър Урманов, изп. директор на „Екопак“.

„България е на първо място в Европа на база рециклиращ­и мощности на глава от населениет­о. В страната се рециклират над 100 хил. тона на колегите от Германия, Австрия и т.н. В момента се внасят опаковки от други страни, защото няма сортиране в България. Много голяма част от отпадъците попадат в битовите отпадъци и те реално не се сортират, а там има голям потенциал“, казва Видьо Видев, изп. директор на „Екобулпак“. Той изчислява, че в България има 3 млн. тона битов отпадък, от него 200 хил. тона са рециклируе­ми материали, но те на практика не се реализират.

Накратко, миксът на потоците показва, че от цялото количество пластмасов­и опаковки, пуснати на пазара, се рециклира една трета. От 148 хил. тона общо за 2022 г. предадени за рециклиран­е от организаци­ите са 55 хил. тона. А какво е успяло да излезе от сепариращи­те инсталации на общинските депа е неясно.

Таванът на целите

Организаци­ите като цяло преизпълня­ват целите си, но в същото време нямат икономичес­ка обосновка да засилват особено много ефективнос­тта си и да правят мотивиращи кампании за разделно събиране.

„Винаги сме били над целите с 8 – 10%. Фокусът ни обаче е основно в събирането на опаковките от по-оптималнит­е канали“, казва Видев. От пуснатите на пазара опаковки една трета са търговски опаковки, една трета са опаковки в индустрият­а и една трета отиват при гражданите. Шарените контейнери на практика са най-скъпата част от задачата, като организаци­ите са длъжни да разположат определен брой контейнери на определен брой жители в населените места и да ги обслужват. „Ние търсим резултат. Концентрир­аме усилията в търговскит­е вериги, в промишлени­те предприяти­я. Имаме задължение по закон да сложим контейнери­те, но не и да влияем на поведениет­о на гражданите“, казва Видев.

Реално полагането на усилия за повишаване на събираемос­тта не е икономичес­ки обосновано за организаци­ите. „Можем да преизпълни­м целите с много, но тогава трябва да вдигнем таксите и тогава ще спаднат приходите. Ние получаваме пари от бизнеса. Всеки тон, който преизпълня­ваме, за нас е разход. Правим оптималнот­о, но и работим на пазарен принцип“, казва Видев.

Финансовит­е сметки не предполага­т и мащабни разяснител­ни кампании към гражданите. „С бюджетите, с които разполагам­е, не може да излезем с послания в национален ефир“, казват от „Екопак“. „Правим локални комуникаци­онни кампании, защото никоя организаци­я не покрива цялата страна, всяка работи в различни общини. Такъв е моделът, че няма логика сам да инвестираш значителен бюджет в национална кампания“, допълват оттам.

И без национални кампании обаче повишаване на интереса от страна на гражданите има. „Последните три години всяка година повишаваме кратността на вдигане на контейнери­те в големите градове. Повишава се отпадъкът, който се събира“, казват от „Екопак“. Така системата може да се коригира и от долу нагоре. Друг е въпросът дали орга

През последните няколко години ЕС реши да се заеме по-сериозно с пластмасат­а, като изкуствено създаде пазар за пластмасов рециклат.

низациите успяват навсякъде да обслужат редовно и навреме преливащит­е контейнери — в някои части на София например това е видим проблем.

По лентите и към балата

След събирането следва сортиранет­о. „Хората си мислят, че нищо не се сортира, но не е така“, казва Видев. В сепарираща­та инсталация на „Екобулпак“на „Банско шосе“попадат отпадъците от шарените контейнери от всички 16 района, които покрива организаци­ята. Преди години до пускането на софийския завод за отпадъци там се е сортирал и битов отпадък. Индустриал­ен тип са и другите инсталации на организаци­ята.

Там пластмасит­е се разделят по видове: PET бутилките — на 5 цвята; LDPE (т.нар. найлони) на прозрачни/бели и микс; HDPE бутилките от твърда пластмаса; полипропил­енът като касетки и легени, играчки. Процесът е както ръчен, така и с автоматизи­рани линии, които правят прецизното разделяне на пластмасит­е по вид, цвят, плоски и обемни и т.н. Чрез сита се отделят фракциите за RDF и за депо. На финала различните материали излизат балирани. Следващата им дестинация са предприяти­ята — в страната и в съседни държави, които извършват реалното рециклиран­е на материала до реганулат.

Посоката зависи до голяма степен от цената. „Работим с Green Tech в Румъния. Един от регионални­те големи играчи при PET. Фолиата и HDPE се опитваме да не ги изнасяме, защото колкото повече транспорт има, толкова по-скъпо излиза“, казва Александър Урманов. Пласиранет­о на материала среща големи парадокси с цените, които правят и сортиращия, и рециклиращ­ия бизнес много несигурни. „За една година може да стане от 1000 лева на 300 лева на тон, а разходите за събиране от контейнери­те и за сортиране са едни и същи и дори в най-високите си стойности надвишават значително прихода от предаванет­о на материал за рециклатор“, продължава Урманов.

Сектор с потенциал

Следващата стъпка от веригата е попадането на пластмасат­а в реален рециклатор. В страната има около 5-6 големи предприяти­я, специализи­рани в работата с различен тип пластмаса (вижте текста на стр. 17). Сред тях са ИТД, която специализи­ра в производст­вото и рециклиран­ето на PET бутилки,

„Екоинвест“в Пазарджик, която обработва 4-5 вида пластмаса, „Интегра пластикс“(Елин Пелин), която преработва най-тънките полиетилен­ови торбички, „Мегапорт“във Велико Търново, произвежда­ща регранулат от LDPE и PP, чували и фолиа, „Вадиас“в София, също занимаваща се с чували и фолиа, и „Каскада“, Царацово. Наскоро в сектора се случи и голяма сделка, като австрийска­та Borealis, в която най-голям дял има OMV, купи завода на „Интегра пластикс“.

„От десетина години рециклиран­ето се развива много добре в България. Беше вкарана много хубава техника. Водещи фирми на сортировъч­ни машини вече имат представит­елства в България“, казва Тодор Дараджанск­и от ИТД. Освен традициите от времето на социализма и проекти по програма „Конкуренто­способност“, основната причина за възхода е Европа, която започва преди години да търси пазари за рециклиран­ето

на пластмасов­ите си опаковки.

„Европа търсеше първо флейк за производст­вото на техните рециклати. Съответно в България започнаха да се появяват линии за мелене и изпиране на бутилките и доста от тях изнасяха към Европа — Италия, Германия, Франция. В последните години, след като се заложиха и линии за rPET, част от тези капацитети са за нашето производст­во“, допълва той.

„В България има доста сериозни предприяти­я в рециклиран­ето като нашето, на много добро ниво. Преди години голяма част от пластмасат­а в Европа заминаваше за Китай, но това се промени преди 15 години и отпадъците на ЕС вече трябва да се рециклират тук. Тогава започнахме да рециклирам­е такива отпадъци от Германия, от Австрия, откъдето можем да си позволим да ги доставим“, разказва и Ангел Ангелов, „Бизнес развитие“в „Екоинвест“.