Питомното среща дивото в курорта Ankaya
„Източното крайбрежие на Занзибар, чиято крайбрежна ивица представлява дълбоки ивици пясъчни дюни с гори от кокосови палми, е обдухвано от почти перманентен равномерен източен бриз от Индийския океан. На около 3 км от брега има плитчина с естествен бариерен риф, която не допуска до брега големите океански вълни. Това прави мястото изключително привлекателно за любителите на уинд- и кайтсърфинга, а основното население на това крайбрежие в момента са хора от 20 до 50 години, заредени с авантюристичен дух.“Така проф. арх. Георгий Станишев описва в сп. „Градът“локацията на новия проект за комплекс Ankaya. Той е разработен от арх. Станишев и неговото „Проспектум студио“заедно с Tower 151 Architects на арх. Ендрю Йоман и с консултанта по хотели Хенинг Крипендорф.
Заданието на инвеститора беше да се изгради селищен комплекс от апартаменти, пентхауси и самостоятелни еднофамилни къщи от висока категория, който да може да се развива на стъпки, обяснява арх. Станишев. Като обслужващи дейности към него да има фитнес и йога пространства, медицински център, лоби барове и ресторант на бреговата ивица.
Мастер планирането е било подчинено на темата „дюни и лагуни“, става ясно от текста. Тъй като границата на парцела с морето е ограничена, архитектите я „удължават“, като проектират изкуствена силно нагъната лагуна във вътрешността на терена. Самият ландшафт е повдигнат с триметрови дюни и това позволява всяка от близо 30-те самостоятелни вили да имат достъп до водата, като терасите им надвисват над нея на височина между 3 и 7 метра.
В дъното на парцела (най-отдалечената част от морето) близо до входа за комплекса е разположена апартаментна сграда, дълга 120 м, чиито помещения са отворени към хоризонта и океана, обяснява арх. Станишев.
Проектът е направен така, че в зависимост от търсенето да предложи между 40 и 70 жилища с площ от 35 до 130 кв.м и между три и шест пентхауса по между 130 и 250 кв.м. Към всяко жилище има външна озеленена тераса. Сред тропическата им растителност под небето са изнесени и баните на тези жилища. Триетажната апартаментна сграда е повдигната на 7 м над терена чрез серия наклонени колони, които симулират стволовете на палмите в околните горички. Това позволява още от входа на комплекса да се вижда морето. Лобито и общите пространства са оставени отворени, тъй като температурите в Занзибар са между 25 и 33 градуса по Целзий.
Други интересни специфики на проекта са, че архитектите са успели да запазят над 60% от дивите палми на терена. Затворили са корените на отделни групи дървета в сухи цилиндри, подаващи се над водата на лагуната като острови. Освен това са проектирани специални шахти — т.нар. wind catchers, които чрез вятъра създават коминен ефект. Известни са от традиционните жилища в Иран и Ирак и чрез тях помещенията се охлаждат без електрическа енергия.
Предвижда се по-голямата част от повърхността на сградите да бъде облицована с дърво. Вилите напомнят африкански конусовидни тръстикови хижи с дървени решетки. А при апартаментите препратката е към подвижните арабски решетки „машрабия“, които затрудняват погледа отвън навътре и позволяват на въздуха да преминава.
Арх. Станишев обяснява също, че при интериорните решения за пръв път в практиката си са използвали и възможностите на AI програмата от ново поколение Midjourney. Задачата ù е била да съчетае висок клас европейски минимализъм с дървени материали и продукцията на местните традиционни занаяти. В момента са завършени мастерпланът и идейният проект на Ankaya Villas.