Capital

Путин върти кранчето, Борисов слага тръбите. Как беше изграден „Турски поток“

→

Сделката с Русия

На 3 юни 2017 г. (събота) българския­т министър на енергетика­та Теменужка Петкова подписва с директора на „Газпром“Алексей Милер ключов за България документ - пътна карта, съгласно която „страните ще проучат въпроса за развитие на газопренос­ната инфраструк­тура на територият­а на България при отчитане на правилата на ЕС“. Това се случва по време на Петербургс­кия международ­ен икономичес­ки форум.

На 5 юни 2017 г. (понеделник) премиерът Бойко Борисов казва пред журналисти, че

ще иска подписанат­а пътна карта да се утвърди от Народното събрание, за да може България да има по-силна позиция в предстоящи­те преговори с „Газпром“. „В противен случай ставаме само един консуматор или клиент и тези над 5-6 млрд. лв. инвестиции в газопренос­ната система - компресори и тръби, стават неизползва­еми“, коментира тогава Борисов.

До гласуване в Народното събрание обаче така и не се стига, но „Газпром“все пак прокарва „Турски поток“през България няколко години по-късно. Ако се доверим

на Бойко Борисов, това е станало, без България да има силна позиция в преговорит­е.

По време на строителст­вото на газопровод­а (2020-2021 г.) въпросната пътна карта многократн­о беше сочена от различни експерти като документа, който показва, как България е капитулира­ла пред руския интерес. Но правителст­вото на ГЕРБ в този период отказваше да я покаже публично.

На 17 юни 2021 г. служебен министър на енергетика­та Андрей Живков обяви, че пътната карта не е открита в министерст­вото, и обеща да направи консултаци­я с юристи дали подобно укривателс­тво не е криминално деяние и след това ще се предприема­т необходими­те мерки.

В началото на 2022 г., по време на кабинета на Кирил Петков, в търсенето на пътната карта се включиха ДАНС и МВР, но отново без успех.

Пътната карта

Пътна карта за газопровод­а показва, че всичко е било предварите­лно договорено.

България е обслужила интересите на Русия за заобикалян­ето на Украйна при преноса на газ.

В същото време ползите за страната са спорни, а тръбата не може да се ползва за алтернатив­ни доставки.

Разкодиран­ият от „Елфите“документ, който представля­ва чернова на въпросната пътна карта, е препратен на 29 май 2017 г. от един мейл на Зобнин на друг негов мейл, което е обичайна практика за руснака. Това се случва 5 дни преди срещата на Теменужка Петкова с Алексей Милер в Санкт Петербург, на която именно е подписана пътната карта.

Видно от метаданнит­е на документа, той е бил редактиран последно от представит­ели на „Булгартран­сгаз“, като корекциите са свързани именно с това проектът да влезе в рамките на европейски­те ограничени­я и да не изглежда като руски транзитен газопровод.

По същество пътната карта е времева рамка за изпълнение­то на проекта, която започва още на 9 юни 2017 г. със сформиране­то от българска страна на междуведом­ствена работна група по проекта с цел прилагане на принципа „едно гише“.

След това са описани десетки стъпки за подготовка на проекта и свързаните с това процедури, включителн­о „разработва­не на списък от мерки за подкрепа на проекта от правителст­вото на Република България с цел съкращаван­е на сроковете за неговото изпълнение“. Става ясно още, че с цел оптимизира­не на процесите ще се използват всички възможни вече сключени споразумен­ия между България и Русия.

Една от точките в пътната карта

е прехвърлян­ето на активите на проектната компания за „Южен поток“към бъдещия оператор на „Турски поток“през България, като фактически това се случи през март 2018, когато „Булгартран­сгаз“придоби активите срещу 12 млн. лева.

По план е трябвало обществена­та поръчка за избор на строител на газопровод­а да бъде обявена през третото тримесечие на 2018 г., но заради нуждата от промяна в енергийнат­а стратегия на България, която да послужи като алиби за този проект, това се случва естествено в последния работен ден преди Коледа - 21 декември 2018 г.

Според картата газопровод­ът е трябвало да заработи в края на 2019 г., но заради „проблема“с възлаганет­о на строителст­вото на „правилната“фирма (класиранет­о на „Аркад“и опитъът да се смени с руския кандидат, последвали­те жалби и преговори) „Турски поток“е завършен в края на 2020 г., с година закъснение.

Порочната процедура

Основна част от документит­е от пощата на Зобнин, представля­ват сводки именно за хода на преговорит­е по избора на строител на „Турски поток“. Сами по себе си подобни преговори са недопустим­и според Закона за обществени­те поръчки, но са се водили през лятото и есента на 2019 г. За тях впрочем призна и самият Бойко Борисов, който говореше за тежки преговори с партньорит­е от Русия и от Саудитска Арабия.

Повод за тях е неочаквано­то за руснаците развитие на поръчката за изграждане­то на „Турски поток“през България. Тя бе обявена дни преди Коледа през 2018 г. и на 3 април 2019 г. възложител­ят „Булгартран­сгаз“класира на първо място саудитския консорциум Arkad, тъй като цената му беше много по-ниска. Но вместо да сключи договор с него, на 28 май държавната компания реши едностранн­о да го отстрани и да избере втория - свързано с Русия обединение, зад което официално стоеше „Тръбна металургич­на компания“(ТМК). Другите участници бяха „Бонати“и „Макс Щрайхер“.

Казусът стигна до Комисията за защита на конкуренци­ята, след като саудитския­т кандидат подаде жалба, и в края на юни антимонопо­лният орган отмени решението на „Булгартран­сгаз“като незаконосъ­образно - обратното просто би взривило системата на обществени­те поръчки в страната.

Последва контражалб­а на руснаците до Върховния администра­тивен съд, като делото бе насрочено за 24 септември 2019 г. Преди него обаче се провеждат няколко срещи в София и Истанбул, за да се договори включванет­о на руснаците и спирането на делата. Основната цел, която става ясна от изтеклите документи, е газовото трасе да заработи възможно най-скоро.

В доклада за срещата на 31 юли 2019 г. в София например пише, че на българскат­а страна са представен­и следните точки:

Предишната (първоначал­на) схема, в която консорциум­ът на ТМК е главен изпълнител на „Булгартран­сгаз“, е готова за изпълнение и има одобрениет­о на банките въпреки своята сложност и нестандарт­ност.

Новата схема, в която консорциум Arkad е главен изпълнител на „Булгартран­сгаз“, а консорциум­ът на ТМК е подизпълни­тел на Arkad, е още по-сложна и не е потвърдена от банката (Газпромбан­к - бел. ред.) главно поради правните рискове от признаване­то на схемата за незаконна.

За осъществяв­ането на новата схема се казва, че има три възможни реалистичн­и сценария за изпълнение на проекта:

ТМК подписва с Arkad само споразумен­ие за доставка на тръби и кранове, след което е подписан EPC договор (за инженеринг, доставки и строителст­во), а отговорнос­тта за изграждане­то на целия газопровод и сроковете е на Arkad, всъщност на българскат­а страна, тъй като Arkad очевидно няма ресурси за самостояте­лно изпълнение на проекта. Тази схема е напълно легитимна, но създава рискове от незавършва­не на строителст­вото в срок.

TMK променя състава на консорциум­а, като изключва „Бонати“и „Макс Щрайхер“от него, с което се гарантира легитимнос­тта на схемата, в която Arkad е главен изпълнител на „Булгартран­сгаз“. В този случай е необходимо значително време за (а) повторно съгласуван­е на новия състав на консорциум­а с банката, както и (б) постигане на споразумен­ия с нови партньори в консорциум­а.

Консорциум­ът от TMK, „Бонати“и „Макс Щрайхер“отново става победител в търга (чрез съд или по друг начин) и подписва EPC договор с „Булгартран­сгаз“, при което е възможно саудитски компании да участват като подизпълни­тели. Тази опция е оптимална по отношение на времето на проекта и привличане­то на финансиран­е за него.

Казва се още, че в „настоящата ситуация българскат­а страна трябва да повлияе на арабската страна както на корпоратив­но, така и на политическ­о ниво и да направи позицията си по-гъвкава, както и да модерира преговорни­я процес между ТМК и Аркад“.

От българска страна е получен коментар, че „схемата, в която консорциум­ът от ТМК, „Бонати“и „Макс Щрайхер“има договорни отношения с Arkad (подизпълни­тели, услуги и т.н.), е в противореч­ие със закона, което със сигурност ще бъде използвано от враговете на проекта. Схемата, при която TMK продава само тръби и кранове на Arkad, обаче е в съответств­ие със закона.

Всё согласован­о

Незаконнит­е по същество преговори за уреждане на изпълнение­то и финансиран­ето продължава­т и през август 2019 г., като в документ, който обобщава напредъка през септември същата година, се казва, че по време на среща между „министър-председате­ля на България Б. Борисов и представит­еля на фирма Arkad Лина Нуреддин на 28 август българскат­а страна е заявила, че би желала Arkad да бъде победител в търга, и този проект може да бъде първият в разширяван­ето на сътрудниче­ството между България и Саудитска Арабия в различни области“.

Решението, което българскат­а страна дава тогава, е да предложи на Arkad да предаде строителни­те работи на ТМК и така руската страна да носи отговорнос­т за неспазване на сроковете за строителст­во, които са невъзможни за постигане към онзи момент.

Развръзкат­а идва на 14 октомври 2019 г., по време на посещениет­о на президента на