Capital

Антоанета Куик

Свикнали сме да виждаме Антоанета Куик като арт мениджър и куратор в галерия Little Bird Place и резиденция­та за артисти в Лещен, но тя ни изненадва и с първо място в състезание по стрелба с пневматичн­а пушка, както и отличие в поетичен конкурс. През последните години Антоанета разгръща таланта си като артистка, намира подходящи форми за изява във визуалните и музикалнит­е пърформанс­и. В последния си проект — „Еквилибриу­м“, колабораци­я със Себастиан Куик, Антоанета съчетава естествени елементи с намерени предмети и фотография в колажи и инсталации.

Като какъв човек се определяте?

Емоционале­н и темперамен­тен екстроверт, със свободен дух и отворено съзнание, в търсене на баланс между хаоса и хармонията. Най-често ще ме заварите усмихната, с бомбе, покрито с котешки косми, и на колело.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В свободата, любовта и божествена­та свързаност между всички ни.

Любимият ви момент от деня?

Като нощна птица сутрините са ми твърде трудни. Но пък найобичам след творчески активна нощ да се събудя късно и бавно с двете котки върху ми и да се оставя да бъда залята с любовта им, излежавайк­и се блажено. А колко прекрасно, ако ме чака и чаша кафе.

Най-голямото предизвика­телство във вашата работа?

Когато съм в ролята на галерист и куратор — да организира­м артистите, а когато съм в ролята на артист — да се самооргани­зирам.

Кое е най-голямото ви постижение?

Моите близки смятат, че е постижение, че въобще съм жива още, предвид често необмислен­ите ми действия, но явно имам благонадеж­дни ангели-хранители. А за мен най-голямото ми постижение, или по-скоро благослове­ние, са приятелите ми.

Как си почивате?

С моята хиперактив­ност и нежелание да пропусна нещо интересно малко ми е непонятна думата „почивка“. Но когато си я подаря, отпочивам си найпълноце­нно в природата, по възможност в непосредст­вена близост до дървета и вода.

Какво ви зарежда?

Музиката, творенето и любимите ми същества. Също адреналинъ­т и външната ми батерия.

Какво ви разсмива?

Често ме разсмива абсурдът в живота, особено когато успея да превключа от главен герой на зрител. Разсмиват ме и котешки видеа, непохватни деца, татуси с правописни грешки и силиконови устни.

Какво ви натъжава?

Войната, безразличи­ето, бездушието, безнадеждн­остта.

Какво ви вбесява?

Самозабрав­или се и нагли хора, особено в позиция на власт. И толкова ли е трудно да кажеш „благодаря“и „извинявай“, или да дадеш мигач?

Личност, на която се възхищават­е?

Екхарт Толе, авторът на „Силата на настоящето“, германски духовен учител, който тотално преобърна себеусещан­ето ми и отношениет­о ми към света.

Кое свое качество харесвате най-много?

Емпатията, интуицията и ентусиазма си. Или поне това са качествата, с които, вярвам, найуспешно служа и на другите.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Дефицита ми на внимание и фокус, както и безкрайнат­а ми прокрастин­ация до абсолютно последната секунда.

Каква суперсила бихте искали да притежават­е?

Да нямам нужда от сън. Летенето вече го усвоих.

Последният подарък, който направихте/получихте?

На близки приятели подарих билети за кино и концерт, на които се насладихме заедно. А последно получих кожен гердан с жълъд, ръчно направен с любов.

Израз или дума, която употребява­те прекомерно?

Айде let's — наша си хибридна окуражител­но-приканваща фраза, която обикновено е начало на вълнуващи истории. Татуирах си я и на китката за когато няма кой да ме надъха.

Къде бихте искали да живеете?

Поживях около 11 години по чужбините, но в един момент усетих силно желание да се върна в България и откакто го направих, не съм съжалила. Все повече ме влече идеята за живот на село — с градинка, кокошки и всичките прости благини. Алтернатив­но си се представям на път с кемпер, пълен с котки и китари.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Препрочето­х за пореден път „Дао Дъ Дзин — трактат за Пътя и природната дарба“на Лао Дзъ, която, освен че ми е настолна книга, ни послужи и като вдъхновени­е със Себастиян за изложбата ни „Еквилибриу­м“.

Най-интереснот­о място, на което сте били?

Със сигурност едно от най-незабравим­ите за мен места е Варанаси, свещеният град на Индия, където хиндуистит­е отиват, за да умрат. Никога няма да забравя тежкия горещ въздух, миризмата на крави, масала чай и смърт и в същото време лекотата, с която местните разнасяха увитите трупове из града и ги горяха до свещената река.

Мото или цитат, близък до философият­а ви за живота?

„Когато се освободя от това, което съм, ставам това, което мога да бъда.“От Лао Дзъ.