„Сънсет парк“
Т„Това може да е последното нещо, което пиша“, казва Пол Остър пред „Гардиън“преди три месеца. Писателят, превърнал се в представителната фигура на съвременната американска литература, е диагностициран с рак. Думите му са за неговия последен роман „Баумгартнър“, който все още не е преведен на български език. Докато чакаме да излезе, Иглика Василева преведе друго произведение на Пол Остър — „Сънсет парк“, който е от изцяло различен етап в живота на писателя (излиза в оригинал през 2010 г.). Че романът е от друг, много по-оптимистичен период, е видимо и в стила, заиграването с читателите, цялостната атмосфера, която пресъздава — ярка, цветна и с голяма доза провокация.
Провокацията започва още на първите страници. „Никакъв чист въздух, нахлул през отворените прозорци, не може да заличи смрадта; никакво търкане, нито дори най-щателното почистване не е в състояние да премахне зловонието на провала“, пише Остър още в началото и на следващите страници се заема да ни разубеди и да ни покаже как човещината и грижата превръщат провала само в един отминал етап от живота, в полезна опитност.
Героите ни водят в района на любимия на Пол Остър Бруклин, който пресъздава и в най-оптимистичния си роман „Бруклински безумства“. В „Сънсет парк“оптимизмът е по-умерен и отваря място на болезнени въпроси — каква е границата, отвъд която човек не може да прости, и наистина ли любовта е отговорът на всяка беда.
Привлечен от изоставена къща там, Майлс идва от Флорида, където е снимал забравените вещи в опустелите домове на хората, пострадали от финансовата криза през 2008 г. Той е част от екипа на самообя