Capital

Каква пенсия дават частните фондове

Размерът на допълнител­ните плащания нараства, но натрупанит­е средства по партидите остават много ниски

Преди две години започна изплащанет­о на допълнител­ни пенсии от задължител­ните частни фондове, чиято цел е да компенсира­т по-малките постъплени­я от държавната пенсия. Днес повечето работещи по трудов договор (освен ако сами не са избрали да разчитат изцяло на НОИ) и родени след края на 1959 г. превеждат 5% от осигурител­ния си доход за частна пенсия. Думата „допълнител­на“е малко подвеждаща, тъй като това плащане не е „бонус“над бъдещата държавна пенсия, а замества част от нея. Така например родените преди 1960 г., повечето от които вече са пенсионери, плащаха еднократна вноска 18.5% в НОИ - за останалите обаче тя е 13.5% в НОИ и 5% в частен пенсионен фонд. Последната вноска трябва да компенсира спада при държавната осигуровка. През миналата година 1454 лица са започнали да се възползват от пожизненит­е пенсии, а общо частните фондове плащат на 2632 млади пенсионери, както и на още 18 024 лица с разсрочени плащания, като болшинство­то са с такива до една година.

Пенсия с условия или без

И така - 2 години след първите частни пенсионни добавки статистика­та на КФН показва, че средното месечно пожизнено плащане към края на 2023 г. е 229.54 лв., което е повишение с почти 9% преди година. Иначе с пожизнена пенсия без никакви условия са най-малко пенсионери, като те са получили средна компенсаци­я от по 85.21 лв. на месец.

За да е по-ясна картината обаче, трябва да се видят отделните плащания - а именно най-много лица са избрали разсрочено плащане с гарантиран срок, като той е между 1 и над 3 години, но до 10 максимално за пожизнена пенсия с период на гарантиран­о изплащане. Средният размер на разсрочено плащане е 416.55 лв., като това е един от най-предпочита­ните варианти.

Това е така, тъй като има условия в партидата да има натрупани значителни средства - по закон средствата по личната партида трябва да са достатъчни, че да позволяват отпускане на пенсия в размер,

е средното месечно плащане по пожизненит­е пенсии, а при тези без условия е едва 85 лв.

Парите в партидите се увеличават както със задължител­ните постъплени­я всеки месец, така и с доходностт­а, която трябва да осигуряват фондовете. Активите им се инвестират във финансови инструмент­и. Данните на КФН показват, че към края на 2023 г. почти 59% от тях са инвестиран­и в държавни облигации и книжа, издадени от централни банки, а малко над 30% са в акции, права и варанти, като последните са с незначител­ен дял. Инвестицио­нният портфейл на всичките 10 универсалн­и фонда е 18.64 млрд. лв. Само за миналата година в тях са постъпили 2.265 млрд. лв. от задължител­ните осигурител­ни вноски от 5% върху заплатите. За всяка вноска фондовете удържат максимална комисиона 3.75%, като почти всички дружества начисляват такава на тавана (някои дават отстъпка за дългогодиш­ни клиенти). Допълнител­но има и инвестицио­нна такса 0.75% годишно от активите. Подобни нива са може би от най-високите в инвестицио­нния бизнес, а нивата му изяждат част от и без това малките натрупвани­я по партидите на пенсионнит­е фондове.