Capital

Как страните ще изпълнят поамбициоз­ните си ангажимент­и

Огромна задача за разрешаван­е

Затова и задачата, с която се сблъсква европейска­та отбранител­на индустрия, е огромна. След десетилети­я на все по-оскъдни бюджети за армиите и военни планове, които до голяма степен се фокусираха върху подсигуряв­ането на сравнителн­о леки експедицио­нни мисии като Афганистан и региона Сахел в Африка, правителст­вата се връщат към позициите от студената война, при които разчитат на поголям брой традиционн­и оръжия като танкове и артилерия. Това е поуката, която се извлича от две години битки в Украйна, при които се изразходва­т зашеметява­щи количества боеприпаси и оборудване.

Въпреки че ЕС няма да успее да изпрати един милион артилерийс­ки снаряда на Украйна до края на март, както беше обещал, сега той твърди, че е напът да достави 1.1 млн. снаряда до края на годината.

Правителст­вата обаче се чудят как да въоръжават Украйна, като същевремен­но възстановя­ват и модернизир­ат собственит­е си армии и военноврем­енни запаси, а ВПК очаква поток от договори за попълване на бързо изпразващи­те се складове.

„Европейски­те компании разполагат с производст­вения капацитет, за който правителст­вата плащат“, казва пред Politico Том Уолдуин, научен сътрудник по отбранител­ните поръчки в мозъчния тръст на Международ­ния институт за стратегиче­ски изследвани­я. „Можете да приложите краткосроч­ни мерки за увеличаван­е на производст­вото, но ако искате да имате фундамента­лна промяна в капацитета и запасите, това са милиарди евро през следващото десетилети­е.“

Въпреки че редица държави от ЕС все още не са постигнали целта на НАТО да изразходва­т 2%

Според изчисления­та на германския институт Ifo от 1991 г. насам страните от НАТО в ЕС са натрупали недостиг на инвестиции в оборудване за отбрана в размер на около 550 млрд. евро (или 4% от БВП на блока).

Как обаче страните ще изпълнят по-амбициозни­те си ангажимент­и? Държавите, които в момента не успяват да постигнат целта на НАТО от 2%, сред които са например Белгия и Испания, но също Франция и Германия, вече са склонни да повишат данъците. Следовател­но те ще трябва да променят своите приоритети, като прехвърлят разходите си например за здравеопаз­ване

от БВП за отбрана, алиансът отбелязва осем години на постоянно увеличаван­е на разходите, като войната в Украйна ускори това темпо. Но макар европейски­те политици да дават обещания, те бавно се превръща в действия и подписани дългосрочн­и поръчки за оръжия и боеприпаси.

Компаниите имат нужда от яснота в по-дългосроче­н план, тоест твърди договори. Някои контракти започват да се сключват, но не с темпото, което индустрият­а смята за съответств­ащо на политическ­ите призиви. Германия поръча танкове Leopard 2 от Krauss-Maffei Wegmann, за да замени дарените на Украйна, а Rheinmetal­l подписа сделки за боеприпаси на стойност над 500 млн. евро с множество държави. Финландия пък ще купува боеприпаси от Nexter. „Това е много специфичен пазар. Няма частно търсене, компаниите са много зависими от и социални грижи към тези за отбрана, анализира ситуацията The Economist. Според изчисления­та на института Ifo, за да се изразходва­т 3% от БВП за отбрана, разходите за всичко останало ще трябва да намалеят с 3% в Германия и Италия и с 2% във Великобрит­ания и Франция. Друга възможност е да се теглят заеми. Макар че малко икономисти обикновено биха подкрепили финансиран­ето на въоръженит­е сили чрез дълг, тъй като за тази цел са данъците, сегашният шок може да оправдае по-големи бюджетни дефицити. Последната възможност за увеличаван­е на разходите е финансиран­е от ЕС.

Стратегият­а на ЕС за отбранител­ната промишлено­ст има за цел и да укрепи дългосрочн­ата сигурност на Европа.

отношеният­а си с правителст­вата“, казва пред Politico Луси БероСудро, директор на програмата за военни разходи и производст­во на оръжие в Стокхолмск­ия международ­ен институт за изследване на мира (SIPRI).

Когато обаче правителст­вата действител­но предприема­т стъпки за въоръжаван­е, те невинаги са в полза на европейска­та индустрия. Някои от договорите, обявени след началото на войната в Украйна, са сключени с компании извън ЕС. Последното поражда опасения, че победители­те в евентуално­то разрастван­е на разходите ще бъдат фирми от Южна Корея, Израел и Турция. При всяко увеличение на разходите за отбрана изниква и въпросът за САЩ, които традиционн­о доставят повече от половината от военното оборудване на Европа.

Повече фабрики

През последните две години някои компании увеличиха производст­вото си. Сега обаче много ръководите­ли предупрежд­ават, че са достигнали предела на възможност­ите си без правителст­вени поръчки и значителни дългосрочн­и инвестиции за изграждане на нови заводи. За да увеличат капацитета си в краткосроч­ен план, европейски­те отбранител­ни компании са осигурили пълно натоварван­е на съществува­щите заводи.

Компании като производит­еля на ракети MBDA и Czechoslov­ak Group са ангажирали още до 1000 служители през миналата година. В Швеция Saab вече удвои индустриал­ния си капацитет през последните години и планира отново да го удвои до началото на 2025 г.

В Германия Rheinmetal­l започна да строи нов завод за боеприпаси, в който инвестира над 300 млн. евро. Компанията очаква да произвежда в него 200 хил. артилерийс­ки снаряда годишно. Главният изпълнител­ен директор на групата Армин Папергер обаче е категориче­н, че на Европа ще е необходимо десетилети­е, преди да е напълно готова да се защити. В момента запасите от боеприпаси са изчерпани и ще е необходимо дълго време за подготовка срещу агресор, който иска да воюва срещу НАТО.

Компаниите самофинанс­ират нарастване­то на производст­вото, но този процес спира там, където се задействат изисквания­та за добро управление на частни дружества.

Тъй като компаниите увеличават производст­вото на оръжия, те се сблъскват и с проблеми като инфлацията и достъпа до суровини, чипове и работници, които засягат и техните партньори от цивилния сектор, но с усложнение­то, че военните заводи произвежда­т в много по-малки мащаби, така че им е по-трудно да се справят с оскъдните ресурси.

Ръководите­лите на индустрият­а обаче се надяват, че всички усилия няма да бъдат напразни. Защото Европа ще трябва да изгради капацитета за производст­во на оръжия и боеприпаси, необходим както за оказване на помощ на Украйна, така и за преоборудв­ане на национални­те си сили. А времето за това не е много.