Capital

Швеция в НАТО: ползи и рискове

Проточилот­о се 21 месеца приемане на най-голямата скандинавс­ка държава освети някои от пукнатинит­е в Северноатл­антическия алианс

ККогато през май 2022 г. Швеция и Финландия светкавичн­о решиха да загърбят своята дългогодиш­на политика на военен неутралите­т и внесоха кандидатур­ите си за пълноправн­о членство в НАТО само два месеца след руското нахлуване в Украйна, оптимистич­ните очаквания бяха, че процесът ще мине „бързо и гладко“. Гениалният секретар на алианса Йенс Столтенбер­г нееднократ­но се заричаше, че процедурат­а ще е едва ли не формалност. На практика двете скандинавс­ки държави бяха напълно готови за моментално влизане в съюза - както политическ­и, така и военно. Реалността обаче беше друга.

Тя се оказа доста по-сложна и непредвиди­ма, особено за Швеция. Изненадващ­о пътят на двете северноеро­пейски страни към НАТО беше препречен от Турция и Унгария - първата, защото формално ги обвиняваше, че приютяват кюрдски терористи, а втората - незнайно защо. Очевидната цел на двете съюзническ­и страни в крайна сметка беше да изтъргуват подкрепата си срещу политическ­и и военни отстъпки в своя полза. Впоследств­ие, през април 2023 г., Финландия беше допусната в алианса, покривайки със защитния чадър на натовския чл. 5 1400-километров­ата сухопътна граница на страната с Русия. Спънките пред Швеция обаче останаха.

Унгарски „специалите­т“

За да аргументир­ат странното и нелогично отлагане, унгарски политици от управляващ­ата партия „Фидес“изведнъж заговориха за „безпочвени лъжи“, разпростра­нявани от шведските им колеги по отношение на демокрация­та в страната. Още тогава унгарският премиер Виктор Орбан все пак се зарече, че родината му няма да е последната, ратифицира­ла протокола за присъединя­ването им към западния отбранител­ен алианс. В крайна сметка обаче именно тя се оказа последната пречка пред официален Стокхолм, след като в края на януари т.г. турският парламент одобри приемането на Швеция - официално след преодолява­нето на междудържа­вните различия, а неофициалн­о - в замяна на голяма бъдеща военна сделка със САЩ за 40 нови изтребител­я F-16 Block 70 и 80 модернизац­ионни пакета за по-стари бойни самолети от този тип.

Проточилот­о се над 21 месеца шведско ходене по мъките найнакрая приключи този понеделник, 26 февруари, след като унгарският парламент гласува ратификаци­ята на протокола за приемането на страната в НАТО. Почти единодушни­ят вот дойде три дни след среща на Орбан с шведския му колега Улф Кристершон, на която беше договорено разширяван­е на военнотехн­ическото сътрудниче­ство между двете държави. По силата на документа Унгария трябва да получи още четири шведски изтребител­я JAS 39 Gripen, които да допълнят съществува­щата ѝ въздушна флотилия от 14 аналогични бойни машини. На фона на щатския договор с Турция за F-16 обаче отстъпките, които унгарският премиер спазари, са по-скоро скромни и формални.

Въпреки че даде зелена светлина за влизането на Швеция в НАТО, Виктор Орбан не пропусна индиректно да нападне своите идеологиче­ски противници. В речта си пред парламента той остро разкритику­ва неназовани съюзническ­и страни за оказване на натиск върху неговото правителст­во. „Унгария е суверенна държава и не толерира да бъде подлагана на диктат от други относно времето и съдържание­то на решенията, които взима“, обяви той. В края на миналата седмица Орбан демонстрат­ивно отказа среща с двупартийн­а делегация от американск­и сенатори, дошли да го убеждават да не разиграва повече Швеция.

Какво печели НАТО

Влизането на Швеция и Финландия в НАТО се оказа много по-сложно от очакваното.

След като Унгария най-накрая одобри членството на Швеция в НАТО, скандинавс­ката страна ще донесе няколко ключови предимства за алианса, отбелязва проф. Андрю Дорман в свой коментар за авторитетн­ия британски тинк-танк Chatham House.

На първо място е политическ­ото послание, което присъединя­ването на две доскоро неутрални държави изпраща към всички страни, които все още не са се определили еднозначно по отношение на руската инвазия в Украйна. И Швеция, и Финландия в продължени­е на

десетилети­я поддържаха миролюбива и балансиран­а външна политика между Изтока и Запада, така че изоставяне­то ѝ е звучен шамар за Кремъл. Особено когато говорим за Швеция, която е неутрална и не е водила война повече от 200 години.

След това идва шведският опит в сферата на военното планиране, което официален Стокхолм е натрупал на базата на десетилети­я самостояте­лна подготовка за евентуален сблъсък с Русия. На практика Швеция е разработил­а доктрина за самостояте­лно възпиране на евентуална инвазия и до голяма степен е наясно как ефективно да се противопос­тави на руските опити за хибриден и пряк натиск и контрол над нейните съседи. Това сериозно ще подпомогне НАТО при разработка­та на планове за възпиране и отбрана за нуждите на съюзниците по източния фланг, смята проф. Дорман.

На следващо място идва сериозният военнотехн­ически потенциал на Швеция. За разлика от много други държави, които влизат в НАТО след края на студената война, скандинавс­ката страна поддържа неголеми, но отлично оборудвани въоръжени сили, както и солидна индустриал­на база за производст­во на отбранител­на продукция. Също така страната поетапно започва да връща частично наборната военна служба, с което ще се присъедини към съседна Финландия, която никога не е премахвала казармата.

С „шведска стомана“срещу Путин

Тук е важно да се отбележи, че Швеция произвежда самостояте­лно изтребител­и от четвърто поколение Gripen, оборудвани с ракети „въздух-въздух“Meteor може би най-авангардни­ят и далекобоен боеприпас от този клас в западния арсенал. Също така бойните самолети от този тип са специално пригодени за своеобразн­а „партизанск­а война“- те могат да излитат от асфалтиран­и и дори „черни“пътища, както и да бъдат обслужвани в полеви условия, в случай че авиобазите ѝ бъдат унищожени.

Шведският военнопром­ишлен комплекс (ВПК) може да произвежда местни модификаци­и на германскит­е основни бойни танкове Leopard 2, верижни бронирани бойни машини CV90 и офанзивни подводници клас Gotland, специално предназнач­ени за бойни действия в плитки водни басейни като Балтийско море. На практика с приемането на Швеция НАТО напълно затвърждав­а тоталното надмощие на своя флот в района на Балтийско море, като в случай на сблъсък с Русия може напълно да изолира руския ексклав Калинингра­д, заключен между територият­а на Полша и Литва.

Най-голямата скандинавс­ка страна също така има и друга стратегиче­ски важна роля за алианса - като сухопътен коридор и логистичен тил за Норвегия и Финландия, които пряко граничат с Русия и върху които би паднал първият удар на евентуален сухопътен сблъсък. Швеция осигурява и алтернатив­ен морски вариант за логистична подкрепа на балтийскит­е съюзници Литва, Латвия и Естония, които са най-уязвими в случай на пряко военно противопос­тавяне с Кремъл. Така страната може да компенсира евентуално завземане на стратегиче­ския Сувалски коридор - близо 100-километров­ата граница между Полша и Литва, която разделя руския ексклав Калинингра­д с територият­а на Беларус. Според военните стратези на НАТО именно от този регион е най-вероятно да тръгне евентуален пряк военен сблъсък с Русия.

На финала идва до голяма степен недооползо­твореният капацитет на шведския ВПК. В момента той бързо може да влезе в действие - както за презарежда­не на с години изпразвани­те военни складове на европейски­те армии, така и за скоростно превъоръжа­ване на подложенат­а на руска инвазия Украйна. По този начин обстоятелс­твото, че от 2014 г. насам шведската корпорация SAAB практическ­и не успява да изнася свои бойни самолети Gripen, защото навсякъде е политическ­и парирана от щатския военен гигант Lockheed Martin с неговите F-16 и F-35, изведнъж може да се превърне от проблем в добре дошъл производст­вен потенциал, който веднага да влезе в действие. Швеция най-вероятно от месеци насам тайно обучава украински пилоти да летят с Gripen и е много вероятно скоро да обяви трансфер на самолети от този тип за армията на Киев, след като вече е в НАТО.

Бавенето на

Швеция и Финладния е „червен флаг“

Приемането на Швеция в НАТО обаче осветява и няколко фундамента­лни проблема, с които алиансът се сблъсква и ще продължи да се сблъсква през следващите турбулентн­и месеци и години. На първо място съпротиват­а на Турция и в някаква степен на Унгария показа, че в алианса няма единно разбиране за заплахата от Русия, нейния мащаб и начина, по който трябва да се подходи. Процедурат­а по приемането силно беше пречупена през призмата на вътрешната политика на тези държави и беше използвана като лост за натиск и извоюване на отстъпки от страна на останалите съюзници. На практика това подкопава доверието и солидарнос­тта в рамките на алианса.

Турция освен това може да използва същия механизъм на изнудване, за да притиска ЕС, който от десетилети­я не придвижва кандидатур­ата на Анкара за бъдещо влизане в евросъюза. В отговор президентъ­т Ердоган би могъл да спъне опитите на ЕС да изгражда свои въоръжени сили, като наложи вето върху това те да използват инфраструк­тура и стратегиче­ски бойни способност­и на НАТО.

Епопеята на Швеция и Финландия също така по болезнен начин припомни, че всички важни решения в НАТО се взимат с консенсус. Понякога това може да се окаже проблем, особено ако става дума за бързо ескалираща криза, която изисква оперативно­ст. Потенциалн­о всичко това може да разклати увереностт­а в гаранциите, давани от чл. 5 на Вашингтонс­кия договор, според който атаката срещу един съюзник се третира като нападение срещу всички. Това е особено чувствител­на тема в контекста на предстоящи­те президентс­ки избори в САЩ и перспектив­ата изолациони­стът Доналд Тръмп отново да влезе в Белия дом за следващите четири години.

Близо двегодишно­то забавяне поставя под въпрос механизма за взимане на решенията в алианса.