За инфлационния критерий за еврото не може да има преговори
Да, чувал съм всички тези, но вече почти ги забравих, тъй като тези гласове позаглъхнаха през последната година. Това само по себе си трябва да ви каже нещо. При всяко положение критици на еврото има във всяка страна, включително и в Хърватия, и това е нормално. Винаги съм опитвал да представям детайлни аргументи за значителните ползи от еврото и да обяснявам защо ние виждаме нещата по друг начин. Например, като става дума за „скок на цените“, изтъквахме опита в другите страни и проучванията, които потвърждават, че ефектът върху цените е бил пренебрежим едва 0.2-0.4 процентни пункта. И при това е еднократен, в рамките на годината на въвеждането на еврото. В Хърватия отново се затвърди този опит, макар че въведохме еврото в среда на исторически висока инфлация в световен план.
Що се отнася до втория аргумент, който споменахте, важно е да се разбере, че няма точна метрика за нивата на конвергенция, които биха направили една страна готова или не за еврото. Освен това посочвахме и позицията на други страни от Централна и Източна Европа, които са били по-назад от нас като номинална и реална конвергенция при влизането си в ERM-II. Също подчертавахме и че конвергенцията е динамичен процес и въвеждането на еврото само би я улеснило. А на последния аргумент, че „институциите не са готови“, най-добрият отговор е да се препрати към оценките на Европейската комисия и ЕЦБ. Да оставим преценката на тези, които вземат решението да приветстват нова членка на еврозоната.
А какво ще кажете за по-концептуалните критики като „България ще загуби суверенитета си“, „Малките страни имат по-слабо право на глас в ЕЦБ“или „Може да
управител на Хърватската народна банка
ни се наложи да спасяваме държави като Гърция“?
Да, с въвеждането на еврото всяка страна номинално губи част от суверенитета си, но печели значимост и влияние, което на свой ред се отразява в условията ѝ на финансиране. А втората критика, че „малките страни имат по-слабо право на глас в ЕЦБ“, не съответства на действителността. Всъщност е точно обратното. При механизма на вземане на решения в ЕЦБ, който предвижда „една държава - един глас“(със специфична ротация на представителите), малките държави имат много по-голяма относителна тежест спрямо размера на икономиките им.
А за това дали може да трябва да плащаме да спасяваме други - да, възможно е, но това е обща застрахователна полица, която прави еврото и еврозоната по-силни. Тази гаранционна схема позволява на членовете да се възползват от по-благоприятни условия на финансиране. И в края на краищата Европейският стабилизационен механизъм, който помогна на редица държави от еврозоната по време на дълговата криза, не е загубил средства, дори напротив.
Колко силни бяха гласовете срещу еврото в Хърватия преди членството? Отдавате ли ги само на естествени страхове на хората, или виждате и някаква политическа или външна намеса?
Гласовете срещу еврото бяха сравнително силни, но бяхме убедени, че не са широко разпространени сред населението, тъй като под 20% бяха твърдо против въвеждането му според проучванията. Между другото, същите анкети сочеха, че близо 25% са против членството на Хърватия в ЕС. Така че нямаше значим потенциал критиците на еврото да го използват за политически цели.
Като крайно усетихте ли някакви негативни ефекти по време на прехода и на първата година с еврото?
Не, напротив, ясно виждаме ползите да се разгръщат според предварителните ни очаквания.
Преминаването към еврото гладко ли се случи, или имаше някакви неочаквани спънки?
Преминаването протече много добре - беше