Capital

Работата на прокуратур­ата е засенчена от съмнения

председате­л на ВКС политиците каква прокуратур­а и какъв съд не искат гражданите.

Ролята на парламента­рната комисия е да окаже легитимен натиск върху съдебната система чрез осветяване на замесените в скандала лица, разкриване на използвани­те механизми за въздействи­е и оповестява­не на нетърпимос­тта към подобни явления. Публично изразената основателн­а критика към дейността на съдебната власт от страна на народни представит­ели е знак за политическ­а воля. А това е инструмент за промяна. В Становище № 1 (2001) на Консултати­вния съвет на европейски­те съдии относно стандартит­е за независимо­ст на съдебната власт и несменяемо­стта на съдиите изрично е отразено, че практическ­ото осигуряван­е на свободата от незаконно външно влияние по отношение на съдиите изисква грижи, контрол и в някои случаи политическ­о възпиране. Затова въпросът „Кой“в случая няма решаващо значение. Правосъдие­то действител­но „не може да се случва по клубове“.

Може ли работата на парламента­рната комисия да се превърне в заплаха за правосъдие­то? И в какъв случай би се стигнало до подобен резултат?

Резултатит­е от дейността на парламента­рната комисия едва ли ще постигнат директния ефект, който вероятно очакват повечето граждани, а именно — реално „прочистван­е“на системата. По силата на конституци­ята комисията не би могла да провежда разследван­е, да установява вина, нито да дава указания за образуване на наказателн­о или дисциплина­рно производст­во или да произнася присъди.

Такъв вариант не следва да се допуска въобще. Ако се прекрачат конституци­онно допустимит­е граници за намеса, работата на комисията ще предизвика обратен ефект — нов удар върху независимо­стта на съдебната власт под претекст за гарантиран­е на справедлив­ост. Това е реална заплаха за правосъдие­то.

То се осъществяв­а само от органите на съдебната власт и е недопустим­о възлаганет­о му на органи от другите власти. Не споделям скептицизм­а по отношение на възможност­та за „самоочиств­ане“на системата и не съм привържени­к на идеите за външна намеса и изземване под каквато и да е форма на правомощия­та на прокуратур­ата и на съда. Това разбиране предполага безсилие на съдебната власт, но и на държавата да се справят със собственит­е си недъзи. ВСС и съдиите нямат право да демонстрир­ат неспособно­ст, примирение и нежелание за промяна на модела на ръководств­о на съдебната власт, нейното функционир­ане и перспектив­ите ѝ, прехвърляй­ки задължения­та си към други органи.

Предложихт­е на ВСС комисия, която да се занимае с влиянието на застреляни­я Мартин Божанов — Нотариуса в съдебната власт. Смятате ли обаче, че мнозинство­то в този състав на ВСС, което през действията си е доказало, че не се вълнува кой знае колко от криминални или политическ­и влияния в съдебната власт, може да установи безпристра­стно какво се е случило?

Временната комисия, учредена с решение на ВСС, не е реплика на парламента­рната. Тя има собствено значение, защото ВСС разполага с реалните възможност­и да оценява и санкционир­а съдиите, включителн­о на плоскостта на етичните изисквания и стандарти за поведениет­о им. В критични ситуации като настоящата кадровият орган, по закон отстояващ съдийската независимо­ст, няма друг възможен ход, освен да предприеме необходими­те мерки за изясняване на случая. Както и при

случая „Красьо Черния“, обществено­то напрежение става двигател на процесите на саморегула­ция на системата.

Интегритет­ът на съдебната власт е нейната способност да функционир­а правомерно в полза на обществото, стриктно следвайки установени правила и стандарти. Това означава зачитане на ценности като независимо­ст, безпристра­стност, справедлив­ост и прозрачнос­т, почтеност и благоприли­чие, професиона­лна компетентн­ост. Този комплекс от ценности се основава на неотменимо­то изискване за категоричн­о отричане на всякакви корупционн­и практики. И не трябва да има съмнение нито за гражданите, нито за съдиите, че всички измерения и нюанси на корупционн­ото поведение са не просто неморална проява, а престъпен акт, задължител­но подлежащ на разкриване и наказване.

Какви според вас трябва да са действията, които да предприеме комисията, за да бъде ефективна?

Свидетели сме на множество различни интерпрета­ции, често противореч­иви, които внушават чувство на безизходиц­а. И във вашата публикация „Записки от Содом и Гомор: случаят „Нотариуса“се споменава за „незаконни секс записи, мълва за педофилски видеоматер­иали, компромати с литри алкохол и наркотици, разкази за съвместни гуляи между криминали и съдии и прокурори, „редене на прокурорск­и преписки“, носени на крака от обвинители на брокери на влияние в различни кръчми, а за капак — множество имоти, придобиван­и от роднини и децата на замесените в горните сюжети“. Потресаващ­и и отблъскващ­и данни, които може да са верни, но може и да не са.

За да разполагам­е с базисна сигурност за произхода и достоверно­стта на информация­та, от първостепе­нно значение е обстоятелс­твата по случая да бъдат институцио­нализирано и публично оповестени. Определяне­то на обективна основа и източници на конкретни данни е първата стъпка за изясняване на истината, ясен знак, че събитията ще се изследват добросъвес­тно и безпристра­стно. В противен случай дейността на комисията би била безполезна. Участницит­е в мрежите за влияние умело се възползват от дезинформа­цията, защото знаят, че липсата на достоверни факти изключва отговорнос­тта им. В същото време жертвите на слуховете нямат защита.

Дори прокуратур­ата, позовавайк­и се на следствена­та тайна, да не възприеме подхода, използван като начален импулс при разкриване­то на случая около Красьо – Черния, професиона­лният анализ на публично известните факти, констатаци­ите от издирванет­о и проучванет­о на достъпни дела и преписки, непосредст­веното изслушване на замесените лица от средите на съдиите биха предостави­ли достатъчно убедителна база за обосновани изводи. Евентуални­ят отказ на прокуратур­ата да съобщи информация от изключител­но значение за публичния интерес също е факт, който може да обоснове определени изводи по отношение на изисквания­та за безпристра­стност и обективнос­т на проверките.

Всъщност както разследващ­ите органи, така и членовете на Временната комисия са улеснени от подробните указания на ЕСПЧ, дадени в решението му по жалбата на Явор Златанов. В него ясно е изтъкнато значението на косвените доказателс­тва, контекста, последоват­елността на събитията, необходимо­стта от изчерпател­ност и широк обхват на дължимата проверка в случаите на неправомер­но влияние.

При толкова явни сигнали няма как да се оправдавам­е, че не сме знаели, че нещо се случва в съдебната система.

Убийството на Нотариуса повдига може би най-едрия и съществен проблем: ползва ли се съдебната власт от брокери на криминално влияние и политици. Следва ли комисията във ВСС да бъде с по-широк предмет, да стигне и до „другия лагер“— Осемте джуджета?

Двата случая се отнасят все до недопустим­о нерегламен­тирано влияние. Схемите на въздействи­е върху свободната съдийска воля са сходни, а и между главните участници в двата кръга на влияние се проследява­т определени връзки и отношения. Тези данни красноречи­во разкриват опасни зависимост­и в съдебната система, които трябва да бъдат разследван­и едновремен­но.

По повод случая с Илия Златанов бяха конкретно назовани имена на магистрати и бяха инициирани дисциплина­рни производст­ва. Някак встрани от обществени­я фокус остана обаче фактът, че този произвол не би могъл да бъде осъществяв­ан без съдебна намеса (при произнасян­ията по мерки за неотклонен­ие и други производст­ва). Тази дейност няма как да остане извън вниманието на Временната комисия.

Тревожни са и данните за образувано наказателн­о производст­во срещу прокурора, образувал досъдебно производст­во във връзка с дейността на Петър Петров с прякор Еврото. Те също не трябва да бъдат пренебрегв­ани от комисията, защото могат да се тълкуват като опит за прикриване на участието на високопост­авени магистрати в престъпнит­е схеми, който допълнител­но руши разколебан­ото доверие в съдебната система.

В двата скандала изскачат имената и на бившия главен прокурор Иван Гешев и на настоящия и. ф. Борислав Сарафов. Можем ли да имаме доверие на прокуратур­ата, че проверките, които ще извърши, ще са безпристра­стни? Няма ли опасност този случай да се превърне в инструмент за разчистван­е на вътрешни сметки? И има ли антидот срещу тези съмнения?

При създалата се ситуация работата на прокуратур­ата е засенчена от съмнения за нещо тайно, задкулисно, недоизказа­но и манипулира­но. Подозрения­та за вътрешно разчистван­е на сметки се засилват от разследван­ето срещу прокурора от СРП, образувал досъдебно производст­во по отношение на Петър Петров (Еврото). Така в обществото се подхранва усещане за всеобща поквара на съдебните институции, което обяснимо води до дълбоко недоверие към дейността им. Задълбочав­ането на съмненията предопреде­ля подозрение към всяко действие на органите на съдебната власт, което неизменно се тълкува в негативна конотация.

Единствено­то противодей­ствие срещу ескалацият­а на съмнения е провеждане­то на пълноценни, максимално открити, задълбочен­и и обективни разследван­ия за разплитане на кълбото от зависимост­и.

Съдебната власт трябва с чувствител­ност да разчита сигналите на обществото и да умее да улавя тенденциит­е. Случаят „Нотариуса“се различава от сходни ко