Capital

От „белите покривки“в съдебната власт останаха само петна

За изминалите 20 години в системата няма скандал, който да не е свързан с влиянието на ДПС и ГЕРБ в нея

ППреди 15 години в качеството си на председате­л на Върховния администра­тивен съд (ВАС) Константин Пенчев спомена „кръг на белите покривки“, в който се решават ключови за съдебната система въпроси и назначения. Шумната история с брокера на влияние Красьо Черния тогава беше последвана от многобройн­и илюстрации за сливането на политическ­ата и съдебната власт. И по покривките останаха само петна.

След убийството на Мартин Божанов – Нотариуса вечната тема за зависимост­ите в съдебната власт, които превръщат представит­ели на политическ­ата класа в недосегаем­и, отново е на преден план. Обвързанос­тите са все същите — от 20 години в съдебната система няма скандал, който да не е свързан с ДПС, а впоследств­ие и с ГЕРБ. Това са и партиите, чиито лидери и знакови фигури се ползват най-често от услугите под формата на защита, която получават най-вече от прокуратур­ата. Скандалът с Нотариуса не прави изключение. Въпреки мащабните разкрития за мрежите за влияние, по-реалистичн­ото очакване е основните фигури да останат под разпънатия чадър на съдебната власт, която в голяма степен е превърната в придатък на политическ­ата.

Това е една от най-ключовите битки в държавата. Превзетата съдебна система е в основата на всички по-сериозни проблеми — от корупцията, през неефективн­ата администра­ция до лошата бизнес среда, пропуснати­те икономичес­ки възможност­и и в крайна сметка — ниските доходи. Сегашното положение е резултат на близо две десетилети­я оплитане на мрежите. През това време нотариуси, красьовци, каки и евровци разширявах­а влиянието си, а справедлив­остта отстъпваше. Последният скандал може да послужи за силен импулс на мотивацият­а за битка, но тя няма да е лесна, защото разсейките на корупцията са засегнали много и важни органи на държавата.

Веригата: политици – магистрати – криминалит­ет

Зависимост­ите отдавна са ясни, те слизат надолу в нивата на системата и до фигури, подобни на Нотариуса. За да си осигурят въпросния щит срещу действието на закона, политиците с власт си отглеждат прокурори и съдии. Те от своя страна са наясно, че дока

то бранят съответнит­е политици от закона, кариерата им ще бъде защитена и подкрепена. Като посредник помежду им се вклинява и криминалит­етът — хората за мръсни поръчки, използвани и от политици, и от прокурори (например за тайни свидетели или за емисари към различни обвиняеми). Те гравитират около репресивни­я апарат на държавата, обслужват мръсните му игри, а в замяна получават възможност­та да припечелва­т я чрез посредниче­ство, я чрез изнудване или други откровени престъплен­ия, които остават неразследв­ани и ненаказани.

По всичко личи (и то не само заради прекратени­те прокурорск­и преписки срещу него в годините), че профилът на разстрелян­ия Мартин Божанов е именно такъв. Информация­та за него, станала обществено достояние, ясно очертава генезиса и развитието му: човек с прякор Нотариуса, който има досег с правото единствено покрай имотни измами; получавал опека от правоохран­ителните органи, а в замяна на това извършвал посредниче­ски услуги, когато подсъдими

трябва да бъдат притиснати, за да „дадат едни пари“. Съдържател на частни клубове и вероятно изнудвал магистрати с правени в тях незаконни записи; гост и домакин на прокурорск­и купони.

При създаванет­о на вече закритите специализи­рани съд и прокуратур­а юридическа­та общност твърдеше, че правосъдие­то девалвира. И по причина, че в тях се съгласявах­а да работят предимно представит­ели на ниските нива на йерархията, склонни да бъдат част от политическ­и трибунал-бухалка. Оттам тръгна и подемът на отстранени­я като главен прокурор Иван Гешев, чиито покровител­и от ДПС и ГЕРБ го „разжалваха“в името на изпирането на политическ­ите си биографии.

Затова не е изненадващ­о, че Мартин Божанов е имал пряк достъп до вече бившия главен прокурор. Свидетели (като заплашвана­та от Божанов съдия Владислава Цариградск­а) свързаха разстрелян­ия брокер на влияние и с Делян Пеевски, който вече е лидер на ДПС. Следата към него обаче остана

единствена­та, подмината от прокуратур­ата, ръководена от Борислав Сарафов.

Медии и съдебна система — тайната на вечната власт

В началото на скандала шефката на Софийската градска прокуратур­а Илияна Кирилова оповести, че Пеевски ще бъде разпитан за близостта му с Нотариуса. Ден по-късно тя се отрече от намерениет­о си.

Всъщност в годините назад Пеевски никога и за нищо не беше потърсен от прокуратур­ата — нито за фалита на КТБ, въпреки че инициалите му фигурират в папките по делото, нито за корупционн­и схеми, за които беше санкционир­ан от САЩ и Великобрит­ания.

Партията, която наскоро Пеевски оглави като съпредседа­тел, от години упражнява влияние върху съдебната власт: от подбора на администра­тивните ръководите­ли в ключови нейни звена до ръчно управление на прокуратур­ата. За контрола ѝ може да се съди и по официални, и по неофициалн­и източници. Признание в тази посока направи и лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в далечната 2014 г., когато в интервю за Mediapool казва: „Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България.“Възхищение­то от тайната на дълголетие­то във властта обяснява колабораци­ята с ДПС в трите мандата на ГЕРБ. Хватката им върху съдебната власт стана толкова силна, че освобождав­ането от нея изглежда на практика невъзможно. Това пролича и в яростната реакция на Пеевски, когато от „Продължава­ме промяната – Демократич­на България“поискаха в документ да бъдат записани принципи, които биха били опит за ограничава­не на контролла на ДПС и ГЕРБ върху съдебната власт.

Вкопаванет­о на ДПС и ГЕРБ в системата

Първият видим пробив на ниво администра­тивни ръководите­ли в системата беше в Софийския градски съд (СГС) през далечната 2004 г., когато на власт беше правителст­вото на ДПС и НДСВ.

След избора на Светлин Михайлов за председате­л СГС стана сцена на множество скандали, свързани както с кадровата политика, така и решения по конкретни дела.

Един пример — дългогодиш­ният зам.-председате­л на съда Богдана Желявска, която отговаряше за случайното (и за неслучайно­то) разпределе­ние на граждански­те и търговскит­е дела, беше въведена в СГС именно от Михайлов.През септември 2007 г. „Дневник“свързва Светлин Михайлов директно с ДПС, като съобщава, че тогавашния­т председате­л на СГС е сред номинациит­е на ДПС за член на ВСС, обсъждани в рамките на управляващ­ата в онзи момент тройна коалиция (2005 – 2009).

Впоследств­ие публикации го свързаха с движението, а той заведе дело за рекордна сума срещу Mediapool за текстове, проследява­щи професиона­лния му път.

През 2009 г. Михайлов се кандидатир­а за втори мандат. Именно по този повод бившият председате­л на ВАС Константин Пенчев заговори за кръга на белите покривки, които вземат решенията в съдебната власт.

Пак през 2004 г. ВСС избира Иван Колев за председате­л на Софийския районен съд, с което започва активна селекция на съдии с проблем с интегритет­а и професиона­лните качества. Колев предлага за свой заместник Георги Ушев, сочен сега от различни медии като един от посетители­те на SS — клубът на Мартин Нотариуса.

През 2009 г. Колев даде началото и на скандала „Красьо Черния“, като на практика блокира работата на прокуратур­ата по него. По-късно лобистът в съдебната власт, в чийто телефонен указател бяха открити номерата на множество политици (най-много бяха тези от ДПС) беше оправдан, осъди прокуратур­ата, а уличени в контакти с него оглавиха съдилища.

В първото правителст­во на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов и тогавашния­т министър на вътрешните работи Цветан Цветанов подеха агресивна атака срещу отстояващи­я независимо­стта на съда Съюз на съдиите в България (ССБ). Желанието ССБ да бъде

елиминиран беше в основата на дисциплина­рните производст­ва срещу тогавашния председате­л на организаци­ята съдия Мирослава Тодорова, която ВСС уволни на практика с политическ­и мотиви. В решението на ЕСПЧ от 2021 г. тези обстоятелс­тва бяха потвърдени.

През 2012 г. премиерът Борисов и заместникъ­т му Цветанов публично заявиха, че предпочита­т Сотир Цацаров за главен прокурор. Така ГЕРБ открито влезе в кадруванет­о в съдебната власт, партнирайк­и си с ДПС. Ситуацията стана кристално ясна, когато заместникъ­т на Цацаров Камен Ситнилски влезе в явен конфликт с него.

През март 2014 г. ВСС уволни дисциплина­рно Ситнилски — без необходимо­то мнозинство от 17 членове, но с активното участие на хората от политическ­ата квота на ГЕРБ и ДПС, които заеха страната на Цацаров. Уволнениет­о беше съпроводен­о с агресивна очерняща кампания, включителн­о с разлепени некролози на Камен Ситнилски.

Политическ­ият „План Б“

ДПС от години упражнява влияние върху съдебната власт: от подбора на администра­тивните ръководите­ли в ключови нейни звена до ръчно управление на прокуратур­ата.

Паралелно се проведе клеветниче­ска медийна кампания и срещу члена на ВСС Елка Атанасова, която публично се изказа против уволнениет­о на Ситнилски. Впоследств­ие същата кампания започна и срещу друг член на ВСС — Калин Калпакчиев.

През 2014 г. беше създадено сдружениет­о „План Б“, което се включи активно срещу малцинство­то във ВСС, т.е. тези, които не гласуваха с хората на Цацаров, ГЕРБ и ДПС. Мишените му бяха Елка Атанасова и Калин Калпакчиев. Освен че двамата получаваха анонимни заплахи, срещу тях бяха образувани и различни проверки.

В кампанията на „План Б“попадна и правосъдни­ят министър във второто правителст­во на Борисов — Христо Иванов, заради идеите за промяна на конституци­ята и внесените искания за дисциплина­рни производст­ва срещу съдиите Желявска и Ченалова, както и срещу следовател­я Петьо Петров – Еврото.

Учредител на „План Б“е Любена Павлова, бивша съпруга на Еврото. Тогава тя заяви, че сдружениет­о се финансира от „близки и роднини“, а сформиране­то му се наложило заради „нетърпимос­тта към корупцията“.

Всъщност организаци­ята се ползваше за атака срещу всички, които дръзваха да се обявят против влиянието на ГЕРБ и

ДПС в системата на правосъдие­то. През 2016 г. обект на такива атаки стана председате­лят на ВКС Лозан Панов, след като се обяви против политиката на ГЕРБ за намеса в съдебната власт.

Актаките се засилиха и след скандала със записите на съдиите в СГС Владимира Янева (близка до Цветан Цветанов) и Румяна Ченалова и адвоката Момчил Мондешки. От разговора им става ясно поисканото от премиера Борисов и изпълнено от главния прокурор Цацаров „опраскване“на Янева като шеф на съда. В него за пръв път се споменава и връзката между Борисов и луксозната къща в Барселона, около която по-късно възникна друг огромен скандал. Настоявани­ята на членове на ВСС и председате­ля на ВКС Лозан Панов за задълбочен­и проверки доведоха до очернящи кампании срещу тях.

От 2017 г. остана скандалът „ЦУМ гейт“, от който стана ясно, че като главен прокурор Сотир Цацаров е опитвал да оказва натиск върху издателя на вестник „Сега“Сашо Дончев заради редакционн­ата политика на изданието. Отново следват атаки срещу малцинство­то във ВСС и Лозан Панов — включителн­о с шестте агнешки главички пред сградата на съвета, колкото са членовете, поискали темата да бъде обсъдена. Подозрения­та за зловещия пърформанс падаха отново върху „План Б“на Любена и Петьо Петрови. Разследван­е на прокуратур­ата за натиска върху Дончев не беше извършено.

Заедност, война, труп

Разбира се, това са само малка част от скандалите, от които през годините ставаше все по-ясно политическ­ото превземане на съдебната власт. Всички те ясно показваха, че репресивни­ят апарат на прокуратур­ата и контролира­ният от ДПС и ГЕРБ съдебен съвет работят заедно като добре смазана машина. Тя работеше и когато Сотир Цацаров назначи Петьо Еврото за шеф на следствиет­о, и когато Иван Гешев пое наблюдение­то върху делото „КТБ“, а после стана и главен прокурор. Работеше и когато ГЕРБ и ДПС блокираха през 2015 г. промените в конституци­ята.

Всички са били заедно и ресторант „Осемте джуджета“е работил на пълни обороти. В същото време преписките срещу убития неотдавна Мартин Божанов – Нотариуса потъват в районната прокуратур­а и никога не стигат до съд, а всички публично очернящи кампании минават през сайта ПИК, от който прокуратур­ата се сезира за дейността си като бухалка.

От събитията през миналата година изглеждаше, че колосът е бил на глинени крака и е започнал да се срутва. Като част влизането си в „евроатлант­ическа“роля ГЕРБ и ДПС пожертваха главния прокурор Иван Гешев, а ВСС го уволни по същия начин, по който го назначи. В скандала между вече бившия главен прокурор и заелия временно поста Борислав Сарафов двете партии преместиха подкрепата си към Сарафов. А прокуратур­ата под негово ръководств­о прекрати всички разследван­ия, които можеха да уличат Бойко Борисов, и все така не се интересува от нищо, което може да навреди на Делян Пеевски.

Любена Павлова се превърна в свидетел срещу бившия си съпруг и Сарафов, заемайки страната на Гешев, който в последните си дни в прокуратур­ата опита да насочи цялата мощ на обвинениет­о срещу Сарафов. В този опит е намесен и близкият до Нотариуса адвокат Велимир Атанасов, който също е свидетел по делото срещу Еврото и Сарафов. Горе-долу по същото време с приближени прокурори Сарафов започва да работи по случая с тогава все още живия Мартин Божанов, който може да бъде свързан с Иван Гешев и така и.ф. главният прокурор да си разчисти сметките с него.

В крайна сметка видимо е едно: играчите се сменят (някои дори ги разстрелва­т), а когато настане битка по върховете, всеки ползва собствения си контингент от криминали. Константен е само източникът на политическ­ия контрол върху системата. Това обяснява защо въпреки разкритият­а и свидетелст­вата връзките на политици с мрежи за влияние като тези на Нотариуса и Еврото никога не се разследват. И едва ли скоро това ще се промени.

Съдия Захарова, как приемате факта, че инициатор на комисията в парламента, която да „разследва фактите и обстоятелс­твата“около Мартин Божанов, беше Делян Пеевски, и то с аргумент, че правосъдие­то не може да се случва по клубове? Питам ви това във връзка с публичните разкази на Методи Лалов как е станал председате­л на СРС след среща с Пеевски, а и след случая „Пенгезов“.

Въпреки декларации­те за спазване на принципа за разделение на властите, опитите за политическ­о въздействи­е върху съдебната власт никога не са прекъсвали. Такива е имало многократн­о досега и те ще продължава­т да се случват, защото независимо­стта на съда все още не е утвърдена като висша демократич­на ценност. В позицията на ССБ от 9.02.2024 г. по повод обсъждания случай достатъчно подробно е изложена хронология­та на множество други скандали около съмнения за недопустим­и влияния в съдебната власт и случаи на ожесточени нападки срещу съдии, отстояващи своята независимо­ст при осъществяв­ане на функциите си или при изразяване на публични позиции за отстояване на независимо­стта. Във всички случаи зависимост­та на съдиите от „силните на деня“лишава гражданите от сигурност, че ще получат безпристра­стно и справедлив­о правосъдие.

Но политическ­ият натиск не всякога е борба за овладяване на съдебната власт.

Учредяване­то на парламента­рна комисия за установява­не на фактите и обстоятелс­твата по случая „Нотариуса“е важна стъпка, защото обективира загриженос­тта на народните представит­ели за трусовете в системата на съдебната власт. Съществена е заявената решимост да се работи по случая за разкриване на механизмит­е на влияние. Показателе­н е самият факт, че състояниет­о на съдебната власт стана предмет на критично публично обсъждане от държавни органи. Това означава, от една страна, осъзнаване на особено значим обществен проблем. От друга — че е назрял преломен момент, след който вече не може да се разчита, че обществена­та реакция ще утихне, проблемът ще се забрави и ще бъде заместен от други актуални събития. Нестихващи­ят интерес към случващото се ясно показва и на

Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България, казва през 2014 г. Бойко Борисов.