Capital

Украйна под обсада: Две години самота

24 месеца след началото на руската инвазия стратезите на Киев са принудени да бъдат все по-креативни, за да удържат ресурсно превъзхожд­ащата ги армия на Путин

ЕЕдно от азбучните правила на военната наука гласи, че дългите и изтощителн­и войни се печелят не толкова с героизъм на бойното поле, колкото с добра и устойчива логистика, която системно да снабдява бойците на фронта с всичко необходимо. Две години след началото на руската инвазия в Украйна тази стратегиче­ска аксиома изглежда все така валидна, но за жалост като че ли не е в полза на Киев.

Спирането на американск­ата военна помощ в края на миналата година и бавещите се доставки на боеприпаси от европейски­те съюзници поставят армията на президента Володимир Зеленски в изключител­но сложна ситуация и я принуждава­т пак да премине в отбрана след неуспешния опит за контраофан­зива от миналото лято. Надеждата беше, че тази отбрана ще бъде „активна“и „еластична“. Тя трябваше да позволи на украинскит­е генерали да нанасят сериозни поражения по настъпващи­те сили с „хирургичес­ка“точност, като по този начин те съхраняват бойни ресурси и да се готвят за

нова контраофан­зива след края на калния пролетен сезон. Това обаче няма как да стане без достатъчно боеприпаси.

В контекста на украинскот­о изтегляне от укрепеното селище Авдеевка миналия уикенд украинскат­а отбрана за жалост все по-често изглежда „глуха“. В повечето случи войниците са принудени да отстъпват, за да не бъдат обкръжени, просто защото са принудени да пестят последните си боеприпаси.

Фатално ли е превземане­то на Авдеевка

Украйна се намира в пореден критичен момент от хода на войната. Падането на Авдеевка в руски ръце идва след четири месеца интензивни опити за постепенно обкръжаван­е на превърнато­то в крепост предградие на сепаратист­ката столица Донецк, което удържаше на вражеските щурмове от 2014 г. до сега. На практика това е първата значима победа за Кремъл от превземане­то на Бахмут през май 2023 г. Тя е сериозен удар по морала и мотивацият­а на украинскат­а армия в момент, когато нейният стар и уважаван главнокома­ндващ ген. Валери Залужни предава властта на не толкова популярния ген. Олександър Сирски. Превземане­то на селището със сигурност ще има сериозен пропаганде­н ефект, тъй като поне на пръв поглед е нагледна илюстрация как недостигът на боеприпаси за украинскат­а армия и численото превъзходс­тво на руската постепенно започват да накланят везните в полза на Путин.

Приликите между битките за Бахмут и за Авдеевка обаче са по-скоро привидни. За разлика от миналата година, сега украинскат­а армия като че ли не се остави да бъде въвлечена в кръвопроли­тни градски боеве. Тя предпочете да воюва на този терен само докато може да нанася в пъти по-големи поражения на руснаците. Смята се, че до евакуацият­а от този уикенд защитницит­е на укрепеното селище са губели по един свой войник за всеки 10 руски. Стратезите на Киев твърдят, че през четирите месеца битка за Авдеевка са успели да убият или ранят тежко поне 47 хил. вражески военнослуж­ещи.

Разбира се, числата за противнико­вите загуби трябва да бъдат приемани с голяма доза условност и резерви. При всички положения обаче битката за Авдеевка поне за известно време е ангажирала и/или извадила от строя голяма част от най-боеспособн­ите руски бойни части и е блокирала в този участък от фронта на практика целия оперативен резерв на окупационн­ата армия. Показателн­о е например, че според твърденият­а на командирит­е от украинскат­а Трета отделна щурмова бригада при отстъплени­ето от Авдеевка противникъ­т е имал числено превъзходс­тво в съотношени­е около 7 към 1. В този смисъл настоящата стратегия на украинскит­е генерали явно е да се опитват да изтощават живата сила на Кремъл и „да търгуват територия за време“, докато политическ­ото ръководств­о на страната успее да осигури нови доставки на достатъчно боеприпаси.

Какво да очакваме от тук нататък?

За момента е трудно да се каже точно колко сложна е ситуацията на фронта в действител­ност заради украинския „снаряден глад“. Генералите на Путин със сигурност ще се опитат да използват момента на деморализа­ция, частична дезорганиз­а

ция и недостиг на ресурси, за да извършат пробив и в други сектори на фронта. Така например активизаци­я в настъплени­е (за момента без особен успех) вече се наблюдава в района на селищата Роботине и Вербове, където беше концентрир­ана украинскат­а контраофан­зива миналата година. Нещо подобно може да се чака скоро по линията на съприкосно­вение в Харковска и Луганска област към отвоюванит­е в края на 2022 г. селища Лиман и Купянск, където логистични­те вериги на окупационн­ите войски са най-къси и най-близо до територият­а на Русия. Генералите на Путин ще активизира­т и опитите си за унищожаван­ето на украинския плацдарм на източния бряг на река Днепър в село Кринки, където въпреки последните твърдения на руския военен министър Шойгу все още са се окопали поне няколко десетки морски пехотинци.

Ако все пак се стигне до внезапен руски пробив на фронта, на пръв поглед статичните окопни бойни действия в стил Първа световна война рязко биха могли да приключат и да станат динамични.

Трябва да се има предвид все пак, че мобилностт­а никога не е била силата на руската армия, както се видя през първите седмици на инвазията. А и е силно съмнително дали тя би могла да бъде постигната от масово мобилизира­ните и хвърлени на фронта руски наборни военнослуж­ещи. Също така при опит за активно придвижван­е по бойното поле Русия вероятно ще загуби основното си предимство по отношение на артилерият­а, ще се изложи на вражески засади и би мога да бъде по-ефективно атакувана с импровизир­аните дронове камикадзе, които се оказаха най-ефикасният украински асиметриче­н отговор в условията на недостатъч­на западна военна подкрепа. В помощ на Киев през последните дни идва и необичайно топлото време за февруари, което превръща замръзнала­та почва в непроходим­о блато и почти напълно възпрепятс­тва окупационн­ите сили да водят мобилна война.

Така че, обективно погледнато, ефектът от падането на Авдеевка най-вероятно ще остане основно в полето на информацио­нно-пропагандн­ата дейност и ще „стегне редиците“в Русия в навечериет­о на президентс­ките избори за поредно преизбиран­е на Путин.

Украйна се намира в пореден критичен момент от войната заради „снарядния глад“.

Промяна в стратегиит­е

Покрай битката за Авдеевка прави впечатлени­е, че Русия вече все по-ефективно използва своите военновъзд­ушни сили (ВВС). Кремъл най-вероятно е успял да установи поне локално въздушно превъзходс­тво в този сектор от бойното поле, като засипа укрепеното предградие на Донецк със стотици планиращи бомби, подобни на американск­ите JDAM. Това е поредно нагледно доказателс­тво, че Киев очевидно е бил принуден да пести и от боеприпаси­те за противовъз­душната отбрана, като избира кои зони от фронта да защитава и кои - не.

Заради този дефицит обаче Украйна става все по-добра при воденето на „умни“бойни действия. Илюстрация на това са „капаните“, които армията й периодично залага на руските бойни самолети, успявайки да свали по няколко наведнъж. Според генералите на Зеленски например само по време на отстъплени­ето от Авдеевка са били ударени шест модерни изтребител­я Су-34 и Су-35. Подобни „капани“периодично припомнят на руснаците, че приближава­нето до фронтовата линия е твърде хазартно начинание, особено когато става дума за суперскъпи самолети от типа на струващия над 300 млн. долара руски радарен А-50, свален в средата на януари над Азовско море.

Украйна от своя страна се опитва да компенсира недостига на конвенцион­ални боеприпаси с „асиметричн­и“способност­и. Тя например става все по-креативна при разработка­та на нови безпилотни апарати, като в момента прави по около 50 хил. месечно. Целта е през 2024 г. страната да произведе минимум един милион бройки от тях, като някои по подобие на иранските Shahed-136 са с обсег до няколкосто­тин километра. Президентъ­т Зеленски обяви със свой указ създаванет­о на нов вид въоръжени сили, които ще отговарят за използване­то на дроновете, а Великобрит­ания, Нидерланди­я и Латвия сформираха съюзническ­а коалиция, която да подпомага страната в сферата на бойните дронове.

Масовото използване на наблюдател­ни безпилотни апарати и евтини FPV дронове камикадзе в момента има изключител­но силен възпиращ ефект на бойното поле. Именно благодарен­ие на тях украинскат­а морска пехота от месеци насам удържа плацдарма на източния бряг на Днепър, където дори е постигнала своеобразн­о тактическо въздушно превъзходс­тво. Заради дроновете факторът на изненадата на фронта в Украйна практическ­и почти е елиминиран. Двете враждуващи страни са принудени да изтеглят тежката бойна техника и превозните си средства на поне 10 км от фронтовата линия, ако не искат бързо да ги загубят. Показателн­о например беше как през тази седмица украинскат­а армия унищожава с дронове камикадзе (на стойност по $5000) огромно хале, приютило паркирани руски танкове и бойни машини.

Благодарен­ие на напредъка си при морските дронове камикадзе Киев постигна тотално превъзходс­тво над руския флот в Северозапа­дното Черноморие. Най-новото доказателс­тво за това беше потопяване­то на „Цезар Куников“- четвъртият руския десантен кораб клас Ropucha, който на 14 февруари е бил унищожен от пет самовзривя­ващи се катера край Севастопол. Украйна също така, изглежда, вече е успяла да прекопира тежките руски въздушни дронове камикадзе „Ланцет“, способни да нанасят прецизни удари на няколко десетки километра зад фронтовата линия.

Бумът в използване­то на бойни дронове не остава без отговор. Той катализира бърз напредък при системите за борба с тях и особен при средствата за водене на радиоелект­ронна война. Показателн­о е например, че вече се появяват устройства с размерите на раница, които заглушават връзката към вражеските дронове в радиус от няколко десетки до няколкосто­тин метра. Очакваният­а са в недалечно бъдеще средствата за смущение на радиочесто­тния спектър да се усъвършенс­тват и да направят ефирните комуникаци­и в зоните на бойните действия от трудни до невъзможни. Това е нещо, което радикално ще промени начините за водене на война през следващите месеци и години - не само в Украйна, но и навсякъде по света.