Украйна под обсада: Две години самота
24 месеца след началото на руската инвазия стратезите на Киев са принудени да бъдат все по-креативни, за да удържат ресурсно превъзхождащата ги армия на Путин
ЕЕдно от азбучните правила на военната наука гласи, че дългите и изтощителни войни се печелят не толкова с героизъм на бойното поле, колкото с добра и устойчива логистика, която системно да снабдява бойците на фронта с всичко необходимо. Две години след началото на руската инвазия в Украйна тази стратегическа аксиома изглежда все така валидна, но за жалост като че ли не е в полза на Киев.
Спирането на американската военна помощ в края на миналата година и бавещите се доставки на боеприпаси от европейските съюзници поставят армията на президента Володимир Зеленски в изключително сложна ситуация и я принуждават пак да премине в отбрана след неуспешния опит за контраофанзива от миналото лято. Надеждата беше, че тази отбрана ще бъде „активна“и „еластична“. Тя трябваше да позволи на украинските генерали да нанасят сериозни поражения по настъпващите сили с „хирургическа“точност, като по този начин те съхраняват бойни ресурси и да се готвят за
нова контраофанзива след края на калния пролетен сезон. Това обаче няма как да стане без достатъчно боеприпаси.
В контекста на украинското изтегляне от укрепеното селище Авдеевка миналия уикенд украинската отбрана за жалост все по-често изглежда „глуха“. В повечето случи войниците са принудени да отстъпват, за да не бъдат обкръжени, просто защото са принудени да пестят последните си боеприпаси.
Фатално ли е превземането на Авдеевка
Украйна се намира в пореден критичен момент от хода на войната. Падането на Авдеевка в руски ръце идва след четири месеца интензивни опити за постепенно обкръжаване на превърнатото в крепост предградие на сепаратистката столица Донецк, което удържаше на вражеските щурмове от 2014 г. до сега. На практика това е първата значима победа за Кремъл от превземането на Бахмут през май 2023 г. Тя е сериозен удар по морала и мотивацията на украинската армия в момент, когато нейният стар и уважаван главнокомандващ ген. Валери Залужни предава властта на не толкова популярния ген. Олександър Сирски. Превземането на селището със сигурност ще има сериозен пропаганден ефект, тъй като поне на пръв поглед е нагледна илюстрация как недостигът на боеприпаси за украинската армия и численото превъзходство на руската постепенно започват да накланят везните в полза на Путин.
Приликите между битките за Бахмут и за Авдеевка обаче са по-скоро привидни. За разлика от миналата година, сега украинската армия като че ли не се остави да бъде въвлечена в кръвопролитни градски боеве. Тя предпочете да воюва на този терен само докато може да нанася в пъти по-големи поражения на руснаците. Смята се, че до евакуацията от този уикенд защитниците на укрепеното селище са губели по един свой войник за всеки 10 руски. Стратезите на Киев твърдят, че през четирите месеца битка за Авдеевка са успели да убият или ранят тежко поне 47 хил. вражески военнослужещи.
Разбира се, числата за противниковите загуби трябва да бъдат приемани с голяма доза условност и резерви. При всички положения обаче битката за Авдеевка поне за известно време е ангажирала и/или извадила от строя голяма част от най-боеспособните руски бойни части и е блокирала в този участък от фронта на практика целия оперативен резерв на окупационната армия. Показателно е например, че според твърденията на командирите от украинската Трета отделна щурмова бригада при отстъплението от Авдеевка противникът е имал числено превъзходство в съотношение около 7 към 1. В този смисъл настоящата стратегия на украинските генерали явно е да се опитват да изтощават живата сила на Кремъл и „да търгуват територия за време“, докато политическото ръководство на страната успее да осигури нови доставки на достатъчно боеприпаси.
Какво да очакваме от тук нататък?
За момента е трудно да се каже точно колко сложна е ситуацията на фронта в действителност заради украинския „снаряден глад“. Генералите на Путин със сигурност ще се опитат да използват момента на деморализация, частична дезорганиза
ция и недостиг на ресурси, за да извършат пробив и в други сектори на фронта. Така например активизация в настъпление (за момента без особен успех) вече се наблюдава в района на селищата Роботине и Вербове, където беше концентрирана украинската контраофанзива миналата година. Нещо подобно може да се чака скоро по линията на съприкосновение в Харковска и Луганска област към отвоюваните в края на 2022 г. селища Лиман и Купянск, където логистичните вериги на окупационните войски са най-къси и най-близо до територията на Русия. Генералите на Путин ще активизират и опитите си за унищожаването на украинския плацдарм на източния бряг на река Днепър в село Кринки, където въпреки последните твърдения на руския военен министър Шойгу все още са се окопали поне няколко десетки морски пехотинци.
Ако все пак се стигне до внезапен руски пробив на фронта, на пръв поглед статичните окопни бойни действия в стил Първа световна война рязко биха могли да приключат и да станат динамични.
Трябва да се има предвид все пак, че мобилността никога не е била силата на руската армия, както се видя през първите седмици на инвазията. А и е силно съмнително дали тя би могла да бъде постигната от масово мобилизираните и хвърлени на фронта руски наборни военнослужещи. Също така при опит за активно придвижване по бойното поле Русия вероятно ще загуби основното си предимство по отношение на артилерията, ще се изложи на вражески засади и би мога да бъде по-ефективно атакувана с импровизираните дронове камикадзе, които се оказаха най-ефикасният украински асиметричен отговор в условията на недостатъчна западна военна подкрепа. В помощ на Киев през последните дни идва и необичайно топлото време за февруари, което превръща замръзналата почва в непроходимо блато и почти напълно възпрепятства окупационните сили да водят мобилна война.
Така че, обективно погледнато, ефектът от падането на Авдеевка най-вероятно ще остане основно в полето на информационно-пропагандната дейност и ще „стегне редиците“в Русия в навечерието на президентските избори за поредно преизбиране на Путин.
Украйна се намира в пореден критичен момент от войната заради „снарядния глад“.
Промяна в стратегиите
Покрай битката за Авдеевка прави впечатление, че Русия вече все по-ефективно използва своите военновъздушни сили (ВВС). Кремъл най-вероятно е успял да установи поне локално въздушно превъзходство в този сектор от бойното поле, като засипа укрепеното предградие на Донецк със стотици планиращи бомби, подобни на американските JDAM. Това е поредно нагледно доказателство, че Киев очевидно е бил принуден да пести и от боеприпасите за противовъздушната отбрана, като избира кои зони от фронта да защитава и кои - не.
Заради този дефицит обаче Украйна става все по-добра при воденето на „умни“бойни действия. Илюстрация на това са „капаните“, които армията й периодично залага на руските бойни самолети, успявайки да свали по няколко наведнъж. Според генералите на Зеленски например само по време на отстъплението от Авдеевка са били ударени шест модерни изтребителя Су-34 и Су-35. Подобни „капани“периодично припомнят на руснаците, че приближаването до фронтовата линия е твърде хазартно начинание, особено когато става дума за суперскъпи самолети от типа на струващия над 300 млн. долара руски радарен А-50, свален в средата на януари над Азовско море.
Украйна от своя страна се опитва да компенсира недостига на конвенционални боеприпаси с „асиметрични“способности. Тя например става все по-креативна при разработката на нови безпилотни апарати, като в момента прави по около 50 хил. месечно. Целта е през 2024 г. страната да произведе минимум един милион бройки от тях, като някои по подобие на иранските Shahed-136 са с обсег до няколкостотин километра. Президентът Зеленски обяви със свой указ създаването на нов вид въоръжени сили, които ще отговарят за използването на дроновете, а Великобритания, Нидерландия и Латвия сформираха съюзническа коалиция, която да подпомага страната в сферата на бойните дронове.
Масовото използване на наблюдателни безпилотни апарати и евтини FPV дронове камикадзе в момента има изключително силен възпиращ ефект на бойното поле. Именно благодарение на тях украинската морска пехота от месеци насам удържа плацдарма на източния бряг на Днепър, където дори е постигнала своеобразно тактическо въздушно превъзходство. Заради дроновете факторът на изненадата на фронта в Украйна практически почти е елиминиран. Двете враждуващи страни са принудени да изтеглят тежката бойна техника и превозните си средства на поне 10 км от фронтовата линия, ако не искат бързо да ги загубят. Показателно например беше как през тази седмица украинската армия унищожава с дронове камикадзе (на стойност по $5000) огромно хале, приютило паркирани руски танкове и бойни машини.
Благодарение на напредъка си при морските дронове камикадзе Киев постигна тотално превъзходство над руския флот в Северозападното Черноморие. Най-новото доказателство за това беше потопяването на „Цезар Куников“- четвъртият руския десантен кораб клас Ropucha, който на 14 февруари е бил унищожен от пет самовзривяващи се катера край Севастопол. Украйна също така, изглежда, вече е успяла да прекопира тежките руски въздушни дронове камикадзе „Ланцет“, способни да нанасят прецизни удари на няколко десетки километра зад фронтовата линия.
Бумът в използването на бойни дронове не остава без отговор. Той катализира бърз напредък при системите за борба с тях и особен при средствата за водене на радиоелектронна война. Показателно е например, че вече се появяват устройства с размерите на раница, които заглушават връзката към вражеските дронове в радиус от няколко десетки до няколкостотин метра. Очакванията са в недалечно бъдеще средствата за смущение на радиочестотния спектър да се усъвършенстват и да направят ефирните комуникации в зоните на бойните действия от трудни до невъзможни. Това е нещо, което радикално ще промени начините за водене на война през следващите месеци и години - не само в Украйна, но и навсякъде по света.