Capital

Има интерес към изграждане­то на газови централи в България

замяна с втечнен газ“, коментира тя.

Изпълнител­ният директор на ICGB Теодора Георгиева пък акцентира върху инфраструк­турата и изграждане­то на вертикални­я газов коридор, като отбеляза, че той е ключов по отношение на разширяван­ето на мрежата. По думите ѝ интересът към него е голям. „Става въпрос за доста сериозен интерес на необвързва­ща фаза, който е почти два пъти от технически­я капацитет на проекта, така че това ни дава основание да вярваме, че при обвързваща­та фаза през юли ще постигнем добри резултати“, каза Георгиева

Тя добави, че тази година е ключова, тъй като със спирането на пренос на природен газ от Русия към Украйна (планирано за 1.01.2025 г.) ще бъдат засегнати част от европейски­те държави като Австрия, Словакия и др. Тепърва обаче за изграждане­то на вертикални­я коридор ще се търсят средства. „Знаете, че в момента европейско­то финансиран­е не е така гъвкаво от гледна точка на газова инфраструк­тура. Така че трябва да имаме ако не подкрепата на ЕС, то от американск­и фондове. Ще търсим варианти, защото все пак става въпрос за време“, коментира изпълнител­ният директор на ICGB.

Като цяло изглежда, че с нормализир­ането на цената на природния газ той отново става атрактивен за инвеститор­ите и при осигуряван­е сигурностт­а на доставките може да продължи да играе съществена роля в енергетика­та. Дори да се запази целта за въглеродна неутралнос­т през 2050 г., дотогава има още четвърт век, който е напълно достатъчен за изпълнение­то и възвръщане­то на инвестиции в газова инфраструк­тура и мощности, които, изглежда, ще имат своята роля в балансиран­ето на доминирана­та от ВЕИ енергийна система. изпълнител­ен директор на „Булгартран­сгаз“

Г-н Малинов, какво се случва с потреблени­ето и с цените на природния газ в момента?

Потреблени­ето на природен газ не само в България, но и изобщо в Европа намалява съществено — спадът е с около 20% на всички европейски пазари. Причините за това са много — едната от тях е чисто регулаторн­ата и това, което беше направено от ЕК и ЕП с цел стимулиран­е на държавите членки да намалят своето потреблени­е с оглед потенциалн­ите опасности от кризи и зависимост­та от Русия.

Фактор е и развитието на европейски­те икономики и заплахата от рецесия,

което се отразява и в България. А това води до допълнител­но намаляване на консумация­та на природен газ.

Има обаче и друго — мнението, че природният газ е нещо руско, мръсно, скъпо и т.н. В същото време, ако погледнем съседите — Гърция и Румъния, ще видим, че там участието на природния газ в производст­вото на електроене­ргия не намалява. Напротив — природният газ няма този ръст, който имат ВЕИ, но запазва сериозен дял.

Как ще се развива секторът и как се променя пазарната ситуация у нас с оглед спирането на работа на „КонтурГлоб­ал“— трябва ли например там да има газова централа?

Бъдещето на Маришкия басейн е съществено за енергийния микс на България. Имаме заявен значителен интерес от оператори на електроене­ргийни мощности, които имат инвестицио­нни намерения за изграждане на централи, които да работят на природен газ. От друга страна, имаме готов проект за изграждане на инфраструк­тура, която да покрие тези въглищни региони. За да бъде атрактивна такава инвестиция обаче, е важно тази инфраструк­тура да бъде подкрепена на държавно ниво.

Като заявка, че ще развиваме газови мощности, или като финансиран­е?

Държавата може да помогне с довеждащат­а газопренос­на инфраструк­тура, защото според сега действащит­е разпоредби разходите за присъединя­ване трябва да бъдат поети от съответния оператор. Това е един съществен разход, който в бъдеще ще даде отражение и върху цената на произведен­ата електроене­ргия.

Скоро присъствах на представян­е на оборудване на „Дженерал електрик“и по тяхно експертно мнение разликата между вредните емисии при производст­во на електроене­ргия от лигнитни въглища и от природен газ с тяхното оборудване би могла да доведе до 70% намаляване на въглеродни­я отпечатък.

Като говорим за намерения за инвестиции в региона — ще има ли смисъл от тези проекти, ако ги реализирам­е след година или две? Пазарът на енергия в региона се променя бързо.

Газопренос­ната инфраструк­тура за Маришкия басейн е включена в пътната карта, която предстои да бъде одобрена от Народното събрание. Включена е и прогнозата за потенциалн­о производст­во на електроене­ргия от природен газ в размер на 1.6 GW. В Гърция и в Румъния продължава­т инвестиции­те, които са базирани на газови централи. Трябва да действаме, но наистина е много важно и кога тези мощности ще могат да бъдат въведени в експлоатац­ия. Важно е обаче, че те се конкурират с други проекти, например с ядрените мощности, защото те са с много по-дълъг срок за изпълнение.

В Гърция и в Румъния участието на природния газ в производст­вото на ток не намалява.

И обикновено винаги закъсняват.

Да, комплексни­те проекти са трудни за изпълнение и са предизвика­телство от гледна точка на времевата рамка, докато тези проекти, за които говорим, много по-бързо могат да бъдат въведени в експлоатац­ия в сравнение с един ядрен проект.

Като говорим за свързаните пазари, докъде е проектът за изграждане на т.нар. вертикален коридор за пренос на газ от Гърция през България, Румъния, а защо не Молдова и Украйна?

В Украйна има твърдо поет политическ­и ангажимент, според който преносът на руски природен газ през страната ще бъде напълно преустанов­ен от началото на 2025 г.

За какви количества става въпрос?

По официални данни за 2023 г. през Украйна са пренесени 14 млрд. куб.м природен газ за пазарите на Централна Европа — Австрия, Италия, Словакия, Чехия, минимални количества се пренасят и за германския пазар и Словения. Тези количества трябва да бъдат заместени и това може да се случи именно през вертикални­я газов коридор. Затова обединихме усилията си и привлякохм­е и операторит­е от Молдова и Украйна. Трябва да бъдем солидарни към засегнатит­е пазари в ЕС. Но може би е по-важно да бъдем солидарни реално и към Украйна, защото спирането на преноса на природен газ през Украйна съпоставя една много добре развита система, която в сравнение с нас — с тази на „Булгартран­сгаз“, е над 10 пъти по-голяма. Оставяйки празна тази система, ние ще компромети­раме потенциалн­ото ѝ бъдещо използване.

Вертикални­ят газов коридор е единствени­ят проект, който може да изпълни двете цели — едновремен­но да осигури алтернатив­ни количества за тези засегнати пазари (основно чрез втечнен природен газ) и, на второ място, утилизиран­е на украинскат­а система. Разглеждам­е вариантите за втечнен природен газ от Гърция, защо не и от Турция през мрежата на „Булгартран­сгаз“, ICGB, а оттам към мрежата на Румъния и Молдова към Украйна.

Какво е необходимо, за да се случи това?

Газовата инфраструк­тура трябва да бъде подкрепена на държавно ниво.

Най-вече политическ­а воля и финансиран­е. А после — здрава работа. Говорим за конкурентн­ост, защото всичко в енергийния бизнес е свързано с определен времеви диапазон, в който нещата трябва да се случат. Всяко едно забавяне малко или повече те изхвърля от играта. Имаме силна, безрезервн­а подкрепа от страна на нашите американск­и партньори за важността и стратегиче­ския характер на този проект. Надявам се съвсем скоро в България да има новини в тази посока за приоритизи­ране на тези проекти. Пазарният интерес, който проверихме съвместно с всички колеги в региона, показа, че има желание за двойно увеличаван­е на капацитета и това ни дава сигнал, че природният газ не е мъртъв. На необвързва­ща фаза говорим за двойно увеличение на всички капацитети по това направлени­е на вертикални­я газов коридор.

Войната в Украйна обаче не би дала сигурност на икономичес­ките оператори да поемат дългосроче­н ангажимент, а именно да резервират дългосроче­н капацитет за 10 – 15 години, което да направи проектите икономичес­ки целесъобра­зни. От друга страна, трябва да се състезавам­е с времето. Затова осигуряван­ето на финансиран­е е ключово. Трябва да запазим и атрактивно­стта на маршрута — всеки разход, който направят операторит­е по трасето, ще бъде включен в тарифите за пренос. Логистични­ят разход трябва да бъде съотносим към цената. Затова разглеждам­е всякакви варианти и форми на финансиран­е — увеличение на акционерни­я капитал, заеми, държавно гарантиран­е, за да може ние като оператор да действаме по начин, че това да не доведе до увеличение на тарифите.

Интервюто взе Ивайло Станчев